Първата се отнася до дълговата монетизация в Америка и Европа. Публичният дълг е напът да скочи до небесата, тъй като правителствата се втурнаха да оказват широка подкрепа на бизнеса и неговите служители. След като централните банки купуват този дълг, лихвените проценти ще бъдат закотвени около нулата за дълго време, с придружаващата неправилна оценка на риска.
За пенсионните инвеститори по-ниските ставки означават, че портфейлите им от облигации вече няма да осигуряват приличен доход за финансиране на месечните им пенсионни плащания в момент, когато първата и най-голяма кохорта от бейби бумърите навлиза в златните си години. Още по-лошото е, че по-ниските лихви също означават, че дисконтираната стойност на бъдещите пенсионни задължения ще нараства.
Освен това съществуват реални опасения, че монетизацията на дълга в крайна сметка може да доведе до хаос в пенсионните финанси, ако твърде ревностните правителства провеждат политики за растеж на всяка цена, които посяват семената на токсична двуцифрена инфлация, като тази на Запад през 70-те.
Това води до втората група от притеснения на пенсионните инвеститори: дали икономическият растеж ще се възобнови достатъчно скоро, за да поддържа текущите съотношения на пазарните цени към печалбите и да намали нестабилността на пазара. Ще продължат ли правителствата да разчитат централните банки да вършат тежката работа или най-накрая ще се заемат със структурните недостатъци, които осъдиха развитите икономики на подпотенциален растеж през последното десетилетие? Твърде дълго време горещите въпроси, свързани с имиграцията, данъчното облагане, образованието, иновациите и социалното благополучие бяха замитани под килима. Призракът на трайната стагнация преследваше много развити страни.
Това има връзка с последната група от проблеми: дали традиционните навигационни инструменти на инвеститорите - като връщане към средната стойност, корелация, диверсификация, рискови премии, времеви премии, справедлива стойност и крива на доходността - могат да станат още по-малко значими. Стойността им беше намалена през последното десетилетие, когато пазарите бяха движени повече от изявленията на централните банки, отколкото от развитието на реалната икономика.
Всъщност, „не залагайте срещу Фед“ беше общ рефрен. Може би вече не: някои пенсионни инвеститори считат, че силата на Фед е била сериозно преувеличена от пазарите. А след настоящата криза цените на активите ще се връщат все повече към своя фундамент, тъй като пазарите навлизат в продължителна ера на волатилност.
Други обаче споделят мнението на Фридмън, вярвайки, че пазарите сега са толкова пристрастени към щедростта на Фед, че ще им е трудно да захвърлят тези си навици. Настоящата криза ще бъде определящият тест.


Арестуваха варненец, системно отказвал тестове за дрога на пътя
1500 души дойдоха на погребение.... на 12-годишен миниван
Градската елха във Варна грейна с тържествен концерт (СНИМКИ)
Черно море потопи ЦСКА в дъжда на "Тича"
Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Манчестър Сити надви Съндърланд
Нова атомна централа няма да свали цените на тока
Българската икономика расте 2-3 пъти по-бързо, отколкото средната на европейско ниво
„Черно море” потопи ЦСКА в деня на моряците
Оставка на правителството няма да е заплаха за България в Еврозоната