Надценена ли е пазарната сила на Фед?

„Нищо не е толкова постоянно, колкото временна правителствена програма“, казал е Милтън Фридмън, икономист на свободния пазар от 20 век. Неговите възгледи отразяват по-дълбоките опасения на пенсионните планове в световен мащаб, след като сега Федералният резерв на САЩ развива свръхактивност, пише за Financial Times Амин Раджан, главен изпълнителен директор на Create-Research. 

Мащабът и скоростта на последните операции на Фед са безпрецедентни: монетизирането на държавния дълг и осигуряването на кредитна подкрепа за корпоративна Америка бяха от първостепенно значение за смекчаване на удара от три едновременни кризи: пандемия, застрашаваща човешкия живот, мащабна икономическа карантина, причиняваща масивен шок в предлагането, и свободно падане на цената на петрола, разтърсващо пазарите на суровини.

Фед направи това, което трябваше: извади всички оръжия, за да предотврати депресия в стил 1929 г. и съкрушителен пазарен срив. Макар да приветстват този решителен отговор, инвеститорите също знаят, че няма такова нещо като безплатен обяд.

„Фед и Министерството на финансите на практика създадоха нов морален риск, като социализираха кредитния риск“, казва Скот Майнърд, председател на базираната в Ню Йорк Guggenheim Investments. "САЩ никога няма да могат да се върнат към свободния пазарен капитализъм, какъвто го познаваме." Той също така поставя въпроса как покупките на Фед могат да превърнат лошия дълг в добър.

Резултиращите изкривявания на цените допълнително ще потиснат самоизцелителните сили на финансовите пазари, вече отслабени от програмите за количествено облекчаване (QE) през последното десетилетие на Запад.

Приветствана като временна кризисна мярка в началото, QE сега е просто един елемент от инструментариума на централните банки. Този инстримент не само, че се провали в първоначалното си намерение да се справи с подпотенциалния икономическия растеж, но и отдели цените на активите от реалната икономика. Самият мащаб на произтичащите от това нелогични сделки бе доказан от пазарния срив през март.

„От една гледна точка не можете да обвинявате централните банки, че правят това, което правят при криза“, коментира Пол Шиърд, старши сътрудник в Harvard Kennedy School. „На тях им бе възложена задача от обществото и те се чувстват задължени да направят всичко, което е необходимо.“

Шиърд обаче се съмнява дали има смисъл централните банки да получават тази задача, сякаш са единственият регулатор. В крайна сметка паричната политика работи чрез финансовите пазари. По своята същност тя изкривява финансовата дейност, причинява балони при активите и подчертава неравенствата в доходите и богатството. Следователно, гледайки напред, пенсионните планове се сблъскват с три групи възникващи проблеми.