Смелостта на Лагард няма да е достатъчна на еврозоната

Кристин Лагард се учи бързо на новата си работа. Президентът на Европейската централна банка в четвъртък предостави още монетарни стимули за еврозоната, като демонстрира, че е овладяла основното изискване за поста си: Никога не казвай никога на пазарите, за които нищо никога не е достатъчно, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

ЕЦБ изпълни исканията за допълнителни покупки на активи, или количествено облекчаване, за да се опита да извади валутния блок от дълбоката рецесия, която е напът да последва коронавирусната криза. Сега централната банка обещава да купи държавни облигации и други активи за 1,35 трилиона евро, в сравнение със 750 милиарда, които Лагард обяви през март. Тя също така ще удължи покупките за още 6 месеца до юни 2021 г. и ще продължи да реинвестира падежиращите главници до края на 2022 г. Това е в допълнение към субсидираните заеми за 1 трилион евро, които ЕЦБ направи достъпни за банките, като сега общата сума на интервенцията на централната банка е приблизително в съответствие с тази на Федералния резерв.

ЕЦБ може да претендира за едно изключително постижение. Тя предотврати валутна криза и потенциално разпадане на блока по време на пандемията чрез потискане на доходността по държавните облигации. Дори преди обявените в четвъртък стимули рисковата премия върху книжата на Италия бе с по-малко от два процентни пункта над доходността на стабилните германски ДЦК при дългово бреме от около 135% от БВП. Сега Лагард позиционира ЕЦБ да усвоява още повече от облигациите за 1 трилион евро, които правителствата от еврозоната вероятно ще издадат за финансиране на възстановяването от пандемията.

Много икономисти, които би трябвало да са по-добре запознати, смятат, че това ще стимулира икономическото възстановяване. Това е малко вероятно поради свръхоблагането, хиперрегулацията и други слабости, които тласкаха еврозоната към икономически спад преди пандемията. Но Лагард се оказва толкова веща, колкото и предшественикът й Марио Драги в противопоставянето на пазарното влияние с надеждата, че от столиците в еврозоната ще се появят някаква реформи с цел подкрепа на растежа.

Инвеститорите смилат това, но апетитът им никога не намалява. Отне само няколко часа на анализаторите да започнат да се появяват в медиите, внушавайки, че Лагард има още какво да направи. Може би още 500 милиона евро или повече през септември ще спасят еврозоната, или ще стимулират инфлацията, или ще засилят икономическия растеж, или ще стабилизират курса евро-долар, или каквото и да е друго.

Пазарите, политиците и избирателите трябва да разберат обаче, че нищо от това няма да даде стимула, от който Европа се нуждае, за да се възстанови от пандемията и икономическите проблеми, които отдавна изпитва. Работата на Лагард е никога да не казва никога, но в крайна сметка политиците ще трябва да кажат „да“ на дерегулацията, данъчната реформа или на която и да е от промените извън паричната политика, които ще помогнат на икономиката да расте отново.