Ще се балансират ли предлагането и търсенето на сигурни активи?

Някои икономисти, включително Рикардо Кабалеро и Еманюел Фархи, казват, че при някои модели това може да доведе до „капан на безопасността“, който засяга глобалната икономика. Той е близък братовчед на „ликвидния капан“, който се появява в много неокейнсиански модели.

Тъй като лихвените проценти не могат да паднат достатъчно, за да балансират търсенето и предлагането на сигурни активи, националният доход и богатството се свиват, за да елиминират прекомерното търсене за тях.

Кабалеро и Фархи, заедно с Пиер-Оливие Гуринчас, предполагат, че полетът към безопасност увеличава премията на акциите спрямо сигурните активи, обяснявайки част от слабостта при капиталовите разходи в развитите икономики след 2009 г.

Като се имат предвид потенциално сериозните последици от капана на безопасността, би било тревожно, ако шокът от Covid-19 повтори финансовата криза, като направи дисбаланса още по-лош. Но това изглежда малко вероятно да се случи. Увеличаването на публичния дълг, и по този начин предлагането на сигурни активи, този път ще бъде както по-бързо, така и по-голямо. Освен това финансовата система досега е по-изолирана спрямо шока, така че е по-малко вероятно кредитните траншове с най-висок рейтинг на ипотечния пазар в САЩ да изпаднат от категорията на безопасните активи.

Директните покупки на корпоративни облигации и заеми от Федералния резерв на САЩ могат да защитят пазара на обезпечени с активи ценни книжа от масови дефолти. В еврозоната, стъпките, предприети за издаване на подкрепени от ЕС облигации за възстановяване, трябва да добавят към обема от сигурни активи.

Нарастващото предлагане на безопасни активи обаче може да бъде компенсирано от повишаващо се търсене. Програмите за закупуване на активи от централните банки ще изземат от ръцете на частния сектор държавните облигации и най-сигурните траншове от секюритизираните кредитни продукти.

В дългосрочен план цялостният ефект върху доходността на облигациите ще бъде повлиян и от въздействието на шока от Covid-19 върху нетните частни спестявания. Според изследване на Oxford Economics, което предупреди за тревожната тенденция в предлагането на сигурни активи малко преди пандемията, евентуалното преминаване към излишни частни спестявания и намалени инвестиции след тази рецесия може да компенсира първоначалните подобрения в предлагането на безопасни активи.

Тези дългосрочни ефекти са много трудни за предвиждане. Добрата новина е, че рецесията, предизвикана от Covid-19, почти сигурно ще увеличи предлагането на сигурни активи в близко бъдеще, облекчавайки проблема, на фона на започващото възстановяване на глобалната икономика.