Растящите дългове са опасност въпреки ниските разходи за обслужване

Едно невинно обяснение за изключителния отскок на световните пазари на акции през второто тримесечие е, че инвеститорите са заключили, че най-лошото от пандемията е приключило и че възстановяването е напът, пише Джон Плендър за Financial Times.

По-малко невинно - но напълно правдоподобно - алтернативно тълкуване е, че инвеститорите сега вярват, че централните банки ще упражняват пълен контрол върху цените на активите в обозримо бъдеще. С други думи, категоричният императив на регулаторите, които правят „каквото е необходимо“, за да се справят с настоящата криза, би могъл да гарантира трайно отделяне на цените на акциите от боледуващите икономики. 

Подкрепа за това второ мнение дава нарастващата убеденост на пазарите, че сега Федералният резерв на САЩ може да премине към политика на контрол над кривата на доходността. Това би означавало следването на Японската централна банка в ограничаването на разходите по заемите чрез целеполагане относно по-дългосрочните лихвени проценти и закупуване на достатъчно облигации, за да не се позволи доходността да нараства над определените нива.

Това би представлявало финансова репресия от вида, приложен от Фед през и след Втората световна война, като средство за управление на изключително високите нива на държавния дълг. Чрез поддържане на номиналните лихвени проценти постоянно под номиналния растеж на брутния вътрешен продукт, съотношението дълг към БВП може да бъде намалено с течение на времето. Въпросът е дали това ще сработи днес.

Екстравагантните разходи, подкрепени от подобни мерки, ще изискват пазарите да имат огромно търпение към растящия държавен дълг. Когато търпението се изчерпа, традиционният отговор е да се прибегне до капиталов контрол, за да се предотврати отливът към страни, където дългът изглежда по-устойчив. Но в случая със САЩ, които обладават доминиращата световна резервна валута, това би създало извънредни, може би непреодолими трудности. Възможни са инвеститорски вълнения, подобни на тези, които сринаха пазарите на облигации през 70-те години.

Ще има и неблагоприятни странични ефекти от поддържането на изкуствено ниски разходи по заемите. Тук се включва поддържането на системи на зомби компаниите, които печелят по-малко от необходимото за покриване на лихвените плащания. След като пандемията удари, много от тези компании сега оцеляват благодарение на пряката помощ от централни банки. Получилото се в резултат на това неправилно разпределение на капитала вреди на производителността и по този начин на икономическия растеж.

Морално опасната последица от продължаващите свръх ниски лихви ще бъде непрекъснатото покачване на дълга на частния сектор, дори когато съотношението на ливъриджа в публичния сектор намалява. И доколкото инвеститорите дисконтират бъдещите корпоративни печалби, използвайки тези изкуствено ниски ставки, за да получат пазарните оценки на акциите днес, тези текущи оценки рискуват да бъдат изкуствено завишени.