Китай има своите проблеми

Китай днес не е Съветският съюз на Потьомкин - той има валутни резерви за трилиони долари и е дълбоко интегриран в глобалните вериги за доставки. Но след като за три години изконсумира повече цимент, отколкото САЩ за един век, изграденият излишен капацитет сега тежи на местната индустрия и води до глобалната борба на Китай за външно инфраструктурно кредитиране (инициативата „Един пояс, един път” - бел. прев.)

Икономическото неравенство и това, свързано със здравеопазването и образованието, се увеличи между градските и селските региони и ще предизвика необходимост от кръстосано субсидиране. Обръщането на Си Дзинпин към заемите за компенсиране на забавения растеж означава, че местните власти и бизнесът вече са затънали в условни дългове, често задбалансови. Пример са високоскоростните влакове. Държавната железница пое дълг от близо 1 трилион долара за изграждането на всеобхватна мрежа, но само някои основни линии са печеливши, като лихвените плащания надвишават оперативните приходи.

Докато американците отново обсъждат отношението си към ролята на правителството, трябва да припомним, че защитата на пазарите и личната свобода от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър като двигатели на човешкия просперитет, бяха чути и в Пекин. Техните прозрения помогнаха за икономическия възход при Дън Сяопин и Дзян Земин. Но кампанията на Си Дзинпин за потушаване на интелектуалния дебат в Китай осуетява реформите в тази посока и така заплашва икономическите перспективи на страната.

Може би предусещайки промяната в бъдещите тенденции, Китай предприе редица външни политики, преследващи тесния му интерес. След като съм бил държавен секретар, мога да свидетелствам за дипломатическите и военните разходи, експертиза и опит, които са необходими за развитието и поддържането на глобален статут. Но подозирам, че с настоящия си подход Китай ще има проблем да си спечели трайни партньори. В този процес съществува риск нашите две страни да изпаднат в конфронтация поради грешни стъпки или взаимни преценки.

Пекин също ни разбира погрешно. За да намалят изкушението за опортюнизъм от всеки, включително Китай, американците трябва да се справят по-добре със собствените си предизвикателства: държавен дълг, стагнация и незадоволителни образователни резултати в дисциплини, които ще определят бъдещите ни просперитет и сигурност, както и демографска нужда от разумна и последователна имиграционна политика.

Трябва тихичко да построим пътища за изход от конфликт с Китай, например правила за движението на военни кораби и самолети с комуникационен механизъм за справяне с всякакви инциденти; поддържане на резерв от жизненоважни стоки като лекарства, редкоземни елементи и селскостопански продукти, които биха усилили взаимната стабилност. Важно е лидерите тук - и лидерите там - да работят с реалистичен поглед върху позицията на Китай, нашата собствена позиция и общото ни бъдеще.