Колко още може да се влоши коронавирусната икономика?

Истории като тази се разиграват по целия свят в страни, където туризмът е ключов източник на приходи. Данните показват, че авиокомпаниите през август са продали по-малко от една пета от самолетните пътувания, регистрирани през август 2019 г. Пристигащите в Япония например намаляват с 99,9%.

С всеки засегнат бизнес - хотели, ресторанти, спортни зали, йога студия, концертни зали, кина, круизи, филмови студия, таксиметрови компании, конгресни центрове, спортни заведения, тематични паркове, този модел се възпроизвежда и оказва допълнителен натиск върху икономиката, промяна на лицата на цели квартали и принуждава индустриите да се адаптират или да умрат.

Следващите няколко месеца вероятно ще нанесат особено големи щети на малкия бизнес, тъй като схемите за държавна подкрепа намаляват или приключват. Делът на фалитите на малките фирми може да се утрои до 12% през 2020 г. от средно 4% преди пандемията, според анализ на Международния валутен фонд.

Вълни от безработица

Икономистите са загрижени, че големите компании вече обявяват мащабни съкращения, въпреки че все още съществуват схеми за държавна подкрепа. Съкращенията обхващат висококвалифицирани служители, както и нискоквалифицирани работници. Мултинационалните компании преоценяват дългосрочните си потребности от персонал отвъд пандемията, което прави по-вероятно продължителен период на несигурност.

„Някои компании смятат, че техният бизнес модел е трайно повреден от пандемията“, коментира Джон Уит, икономист от швейцарската банка UBS. „Много работни места няма да бъдат възстановени, дори ако има медицински пробив, като ваксина“, допълва той.

Според официалните данни в еврозоната през трите месеца до юни, в разгара на пандемията, 4,5 млн. души са останали без работа. Във Филипините безработицата достигна рекорден връх от 45,5% през юли. През април в САЩ се наблюдава връх на безработицата от 14,7%, а юлският процент е 10,2%. Във Великобритания големи компании обявиха съкращения на над 120 хил. работни места от началото на кризата, сочат данните, събрани от Sky News. Най-силно засегнатите сектори са търговията на дребно и авиацията.

Предстоят и още съкращения. Светът може да очаква да бъде ударен от „различни вълни на безработица“, тъй като затварянията, стратегическите промени и съкращенията в една част от икономиката принуждават други компании да намалят или замразят наемането на хора, коментира Джерард Лайънс, икономист от Netwealth и бивш съветник на Борис Джонсън, когато беше кмет на Лондон.

Работните места в центъра на Лондон се клатят, след като корпоративни гиганти като Schroders, HSBC и PwC обявиха плановете си да позволят голяма част, ако не и всички, от техния персонал да продължат да работят от вкъщи за неопределено време. Очаква се процентът на свободните работни места да достигне върхове, които не са наблюдавани от 2008 г., което ще доведе до 12% спад на доходите от наеми за собствениците на офиси в Лондон и до рязък спад в бизнеса на фирмите, обслужващи дневните работници в центъра на града.

Лайънс прогнозира, че световната икономика ще продължи да се възстановява бавно, компенсирайки загубите си от пандемията до края на 2021 г. Той признава обаче, че възможността за втори силен спад и задълбочаване на рецесията през следващата година е основателна.

Всички гледат банките

Спадът в реалната икономика обикновено се усеща във финансовата система и коронавирусната криза едва ли ще бъде изключение. Съкратените работници се борят да намерят подобна работа, тъй като спадът засяга цели сектори. Преквалификацията отнема време, а обезщетенията за безработица не са достатъчни за покриване на ипотека или наем. С изтичането на „дълговите ваканции“ започват пропускания на плащания и банките прекласифицират заемите като „неизпълняващи се“, което може да ги задължи да бъдат по-консервативни при бъдещо кредитиране. Така може да се роди кредитна криза.

През ранните месеци на пандемията банките изиграха съществена роля за предпазване на икономиката от срив, като предоставиха държавногарантирани заеми и позволиха на кредитополучателите да отлагат плащанията. Тъй като голяма част от тези спешни мерки вече се изчерпва, някои вътрешни лица казват, че самите банки скоро ще се нуждаят от държавна подкрепа.

Регулаторите по света са уверени, че няма да се повтори 2008 г., когато най-големите банки бяха изложени на риск от колапс, тъй като имаха много по-малки финансови буфери. Това обаче не означава, че някои по-малки заемодатели няма да се нуждаят от спасяване или че няма да намалят предлагането на кредити, за да отговорят на капиталовите изисквания, въведени след финансовата криза.