Скъпите акции и облигации тласкат инвеститорите към алтернативи

Инвестиционната индустрия винаги напомня на клиентите си, че миналите резултати не са гаранция за бъдеща възвръщаемост. Този стандартен отказ от отговорност сега изглежда особено злокобно за инвеститорите, сблъскващи се с високи цени на облигациите, както и на акциите на технологичните и качествените компании на борсите в САЩ и другаде, пише Майкъл Макензи за Financial Times. 

Традиционните инвеститори са изправени пред двоен проблем. По-нататъшното поскъпване на акциите и облигациите изглежда ограничено от настоящите им високи цени. Да, някои ниши на пазара на акции, извън бързо развиващите се технологични компании, изглежда предлагат някои относителни изгодни сделки. Но има причина те да са евтини, имайки предвид разрушителните сили, които ще доминират, дори когато пандемията отшуми или се измисли ваксина.

Що се отнася до източниците на доход, които се реинвестират с течение на времето, не само доходността на държавните облигации е близо до нулата, но и фиксираната възвръщаемост на високо оценения корпоративен дълг също намалява. Например, Citi Private Bank изчислява, че глобалният пазар на облигации сега носи едва 1%, дори като се включат високодоходните емисии и развиващите се пазари. Картината не е много по-различна и при акциите, където дивидентната доходност на индекса S&P 500 е 1,86%, след като през последното десетилетие бе около 2%.

Воденото от технологичните компании отстъпление при американските акции през септември означаваше двойно по-голям спад на Уолстрийт в сравнение с други водещи борси  по света. Но това, което се откроява в момента, е липсата на осезателно поскъпване на 10-годишните американските държавни облигации. Обикновено, спадащите цени на акциите се придружават от рязък ръст в цената на държавните ценни книжа, отразяващ техния статут на убежище в широките портфейли. Вместо това щатските ДЦК се търгуват в тесен диапазон от началото на август, като доходността на 10-годишните, заседнала около 0,66%, предполага ограничен потенциал за значително поскъпване на тези книжа, което би помогнало на портфейлите да компенсират спадането на рисковите активи.

Оттук идва опасението относно жизнеспособността на класическия портфейлен микс от 60% акции и 40% облигации, и обяснението защо някои инвеститори се застъпват за по-голям дял на вложенията в акции за сметка на държането на държавни облигации, които вече приличат повече на кеш. Други гледат на високодоходните корпоративни облигации, които сега са подкрепяни от централните банки, като потенциално заместващи ролята на държавния дълг в портфейлите.