ЕЦБ няма как да игнорира въпроса за опрощаването на дългове

Това оставя достатъчно свобода на изобретателните мислители в областта на паричните средства да започнат работа. Априлска публикация в блога на бившия икономист на Citigroup Вилем Бюйтер и Сони Капур от мозъчния тръст Re-Define посочва,  че няма изрична забрана за така наречените хеликоптерни пари - пари, създадени от централната банка и разпределени директно или на гражданите, или на правителствата.

По това време Капур и Буйтер препоръчват, че еднократният трансфер от централните банки към правителства от около 20 до 30 процента от БВП „да бъде единствената и най-добра макрополитика за борба с кризата с COVID-19“.

Междувременно главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн изглежда насочи дискусията в друга посока. След като отхвърли категорично мярка като опрощаването на дългове, той добави: „Освен този въпрос, мисля, че всяка част от политическия свят, гражданското общество и финансовата система трябва да поемат последиците от ниските лихвени проценти. Разходите за издаване на дълг са много ниски, което намалява разходите за обслужване на дълга“.

Някои икономисти отдавна твърдят, че високият дълг е по-малко важен за устойчивостта, отколкото разходите за неговото обслужване. Комисията също защити тази теза, когато се опита да убеди Международния валутен фонд да се включи във втория гръцки спасителен пакет, когато  Лагард беше управляващ директор на Фонда.

Лейн е толкова уверен, защото смята, че ЦБ може да поддържа ниски лихви за много дълго. Това елиминира риска кредитополучателите да се налага да рефинансират с по-високи лихви преди да са станали достатъчно силни. Рязкото покачване на пазарните лихви изглежда малко вероятно, тъй като основната инфлация сега е само 0,2% през последната година, но не може да се изключи.

Проблемът, както писа макроикономическият стратег на TS Lombard Дарио Пъркинс миналата седмица, е, че повечето от възможностите, които все още са на разположение на централните банки, се насочват опасно към територията на фискалната политика, ефективно преразпределяйки активите и пасивите в цялата икономика. Това е табу, което повечето създатели на парична политика предпочитат да не нарушават.

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман и други вече критикуваха количествените облекчения, а Лагард сигнализира за по-нататъшно разширяване на дейностите на ЕЦБ за изкупуване на облигации през декември. „Централните банки не са склонни да навлизат по-навътре в квазифискалното пространство“, казва Пъркинс. „Много по-скоро биха избрали длъжностни лица да дадат необходимия стимул“, допълва той.

С фонда за възстановяване от 750 милиарда евро, който понастоящем е заложник на Полша и Унгария в преговорите за бюджета на ЕС, и с ЕЦБ под натиск да предостави значими стимули централната банка на еврозоната ще бъде принудена да поведе парада отново.