България е сред 13-те страни в света с над двоен ръст на минималната заплата за 10 г.

България е една от 13 държави от общо 153, в които е отчетен над двоен ръст на минималната заплата в периода 2010-2019 г., посочва се в доклад на Международната организация по труда (МОТ), публикуван днес. 

Сред останалите държави са Камбоджа, Ирак, Литва, Нигерия, Сиера Леоне и други.

В сравнение с продуктивността на труда минималната заплата в България обаче е нараснала почти три пъти по-бързо за периода, показват още данните – с 9 на сто спрямо 3,3% за производителността.

Данните показват още, че в България заплатите са паднали средно с 3,9% към края на второто тримесечие на 2020 г. заради пандемията. Общо 0,6% от възнагражденията в страната ни са изгубени заради загуба на работни места, а 3,3% - заради намалено работно време, констатират от организацията.

Страната ни е и на трето място сред 42 държави по дял на социалните и здравни осигуровки и данък върху доходите, които се дължат върху минималната заплата – 22%. В данните се включват както плащаните от работодателя, така и от работника суми.

На първо място е Унгария с 34%, следвана от Германия с 25%. На последно място е Малави, където минималната заплата е необлагаема и не се плащат социалноосигурителни вноски. Преди това е Мексико с 3%, както и Индонезия с 5% - и в двете страни само за социални и здравни вноски, без данък върху доходите.

Заплатите намаляват заради кризата

Месечните заплати забавят растежа си и дори намаляват през първите шест месеца на 2020 г. заради пандемията от COVID-19. Това се посочва в нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), публикуван днес.

Организацията прогнозира, че в две трети от страните, за които има официални данни за заплащането на труда, кризата вероятно ще окаже силен натиск върху заплатите в близко бъдеще.

Заплатите на жените и нископлатените работници са непропорционално засегнати от кризата, подчертава се в документа. Освен това, увеличението на средните заплати в една трета от страните изглежда се дължи на значителния брой по-нископлатени работници, които губят работните си места, като така се изкривява средната стойност.

Неравномерно засегнати пазари на труда

Данните на организацията показват, че не всички работници са еднакво засегнати от кризата. Въздействието върху жените е по-лошо, отколкото върху мъжете.

Оценките, базирани на извадка от 28 европейски държави, показват, че без субсидии за заплати жените биха загубили 8,1% от възнагражденията си през второто тримесечие на 2020 г. при 5,4% за мъжете.

Кризата засяга тежко и по-нископлатените работници. Тези в по-нискоквалифицираните професии за изгубили повече работно време, отколкото по-високоплатените управленски и професионални работни места. Пак на базата на данните от 28 държави в Европа докладът показва, че без временни субсидии най-ниско платените 50% от работниците биха загубили около 17,3% от заплатите си.

Без субсидии средният размер на загубените заплати за всички групи би бил 6,5%. Субсидирането на заплатите обаче компенсира 40% от тази сума.

Минималната работна заплата като инструмент на възстановяването

Докладът включва анализ на системите за минимална работна заплата, които биха могли да изиграят важна роля за устойчиво и справедливо възстановяване, смятат от МОТ. В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90% от държавите членки на организацията.

Дори преди началото на пандемията обаче в световен мащаб 266 млн. души – 15% от всички трудови възнаграждения в света, печелят под нивото на почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателството или защото са изключени от такива схеми.

Жените освен това са представени най-вече сред работниците, които получават минимална заплата или по-малко.

„Адекватните минимални заплати могат да защитят работниците срещу ниско заплащане и да намалят неравенството“, казва Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада. „Гарантирането на ефективността на политиките за минимална заплата изисква всеобхватен и приобщаващ пакет от мерки. Това означава по-добро спазване на изискванията, разширяване на обхвата на повече работници и определяне на минимални заплати на адекватно, актуално ниво, което позволява на хората да изградят по-добър живот за себе си и семействата си“, допълва тя.

В развиващите се страни това би означавало и намаляване на неформалната икономика, посочва се в доклада.