Двамата президенти на разединените американски щати

Въпреки че протестите с времето заглъхнаха, то недоволството и расовото неравенство станаха ключов елемент от предизборната кампания на кандидатите за президент и от двете водещи партии. Но подчертаното странене на Тръмп от темата допълнително стана причина за множество критики за липсата на съпричастност у държавния глава и разпалването на разделението между лагерите на републиканци и демократи.

Тези обвинения се увеличиха особено с връхлитането с пълна сила на коронавируса в САЩ. Страната бързо стана една от най-тежко засегнатите, като и до днес тя е с най-много потвърдени случаи и най-голям брой загинали (над 300 000 души), изпреварвайки далеч по-многолюдни страни, като Индия, Бразилия и Китай. Но дори и това не можа да накара президента да заеме по-твърда позиция в борбата с болестта, оставяйки впечатлението, че американската администрация по-скоро се бори с последствията, отколкото с причините за бързото разпространение на болестта.

Според бившия мениджър на предизборната кампания на Тръмп Брад Парскейл причината той да загуби президентските избори е липсата на съпричастност за коронавирусната пандемия, което – според него, му е коствало подкрепата в щати като Пенсилвания и Джорджия.

„Смятам, че ако той беше публично съпричастен, щеше да спечели убедително“, коментира в началото на декември Парскейл в интервю за Fox News. По думите му уплашените от пандемията американци са искали да видят един „съпричастен президент и една съпричастна Републиканска партия“. Вместо това, посочи той, Тръмп реши да предпочете отварянето на икономиката.

Това не се оказа печелившата стратегия за Тръмп, но тя му донесе някои немалки успехи. Той стана президентът с най-много гласували за него избиратели в историята на САЩ – над 74,2 млн. души – близо 47% от гласувалите американци. Невзрачна, както я определи в. New York Times, бе и разликата му с победителя Байдън в някои от щатите, които му костваха поста (около 10 000 гласа в Джорджия и Аризона). И въпреки всичко казано, Тръмп спечели някои от силно засегнатите от коронавируса щати, като Тексас, Флорида, Охайо.

Въпреки че присъствието на характерният стил на политика на Доналд Тръмп ще намалее, тя няма да изчезне напълно. Ясно е, че той контролира голяма част от основната избирателна маса на Републиканската партия и по всяка вероятност той ще остане популярна фигура и през идните години.

Условията, които създадоха политика Доналд Тръмп, все още бушуват с пълна сила в американското общество – войната между различните култури и промените в икономическия фундамент, които засегнаха толкова голяма част от американците и най-вече бялата средна класа, както и техните политически измерения. Едва ли Байдън ще успее да се справи с всичко това. Бъдещият президент вече отправи призиви за обединение и помирение, но предвид мащабите на разделението, това едва ли ще се случи в идните четири години.

Байдън може и да спечели изборите, но това не означава, че неолибералната идея на демократите има превес в САЩ. Страната остава силно разединена – вижте само картата с резултатите от изборите. Това е и най-сигурният знак, че идеологията на отиващия си президент – т. нар. тръмпизъм, ще се задържи, оставяйки вече траен отпечатък в сърцето на Републиканската партия, която ще запази мнозинството си в Сената след частичните избори, проведени паралелно с президентските.

Президентът Тръмп до голяма степен подцени необичайната ситуация, в която се намира целият свят, позволявайки от това да се възползват неговите опоненти. Практиката му да остава активен само в областите, които го вълнуват лично или са важни за неговите избиратели, но оставайки ням за други, загатваха през цялата година това, което го връхлетя в края ѝ.

Някои се пошегуваха в социалните мрежи, че тази година Тръмп е преживял пълната 2020 програма – първо се е разболял от коронавирус, а после е загубил работата си. Тръмп обаче вече загатна, че е готов да се върне в надпреварата за Белия дом през 2024 г. Дотогава обаче е малко вероятно бесовете на американското общество да са се успокоили. Колкото до идната 2021 г., пред Байдън стои нелеката задача да докаже, че администрацията му, ако не успее да сближи двата полюса в САЩ, то поне няма да разпалва тяхната вражда.