Ваксинният национализъм тласка държавите да инвестират в местно производство

Поуки

Спорове за ваксини между съюзници в миналото могат да се разглеждат като прелюдия към борбата за доставки в ерата на COVID.

Реагирайки панически на вълна от грип през 1976 г., САЩ блокираха износа на ваксини, проваляйки ваксинационната стратегия на Канада. Отава научи урок: По време на пандемията от грипа H1N1 през 2009 г. страната купи лекарства от местен производител и изчака пандемията да свърши, преди да дари допълнителните дози на Световната здравна организация.

Също тогава, в годините след пандемията от 2009 г. Вашингтон плати стотици милиони долари на няколко компании за изграждане или разширяване на частни съоръжения, които могат да бъдат използвани за направата и пакетирането на пандемична ваксина за кратко в границите на страната.

Когато коронавирусът удари, поне две от тези съоръжения в станаха част от американската операция Warp Speed, произвеждайки ваксини за Johnson & Johnson, AstraZeneca и Moderna Inc. Федералните служители се позоваха на Закона за производство за отбраната, за да поставят участващите компании на първо място за доставки, направени от други американски компании, а Инженерният корпус на американската армия пряко ръководи някои строителни проекти. Когато компаниите не успяваха да наемат достатъчно квалифициран персонал, 16 служители на Министерството на отбраната бяха изпратени да работят за контрол на качеството в два производствени обекта, според неотдавнашен федерален доклад.

Кубче на Рубик

В световен мащаб ваксините се произвеждат в съществуващите мрежи на фармацевтичните фирми и често трябва да преминат през няколко държави - и дори между континентите - преди да са готови за инжектиране. Само в рамките на ЕС повече от 30 завода от Швеция до Испания участват в производството на ваксини срещу COVID-19.

AstraZeneca има производствен капацитет в 25 обекта в 15 държави във верига от партньорства, които ръководителят на една компания оприличава на кубче на Рубик. 

Подобна е картината и на други места, включително за ваксините, произвеждани от Русия и Китай, и често възникват затруднения, когато се опитват да ускорят производството в множество обекти и през различни граници.

Базираната в Швейцария Lonza Group AG произвежда съставките за ваксината на Moderna, които след това отиват в Испания, за да бъдат поставени във флакони. Ваксината на J&J се произвежда в Холандия и се изпраща в САЩ за бутилиране. Pfizer-BioNTech е сключила договори с фабрики в мрежа от 13 обекта, за да отговори на производствените нужди тази година - доставките им за Европа също за кратко се провалиха, когато трябваше да бъде реконструиран завод.

Проблемите с доставките на ваксината на AstraZeneca за ЕС започнаха през януари, когато имаше проблеми във фабрика на подизпълнител на компанията в Белгия.

Немската IDT Biologika сега планира да обхване всички етапи от цикъла. Други германски разработчици на ваксини - BioNTech SE и CureVac NV, които са в челните редици на новите ваксинални технологии и са получили държавно финансиране, също ще бъдат част от клъстера на Германия.

BioNTech наскоро представи нов германски завод с капацитет до 750 милиона дози годишно, а фармацевтичният гигант Bayer AG ще помогне с производството на CureVac.

Разработчиците на руската ваксина "Спутник V" също са отправили запитвания за нейното производство в региона, каза премиерът на Саксония-Ангалт Хаселоф. Руският държавен инвестиционен фонд, който стои зад "Спутник V", е отказал коментар.

Споразумението на AstraZeneca с IDT е подобно на други сделки, които компанията е постигнала, например в Япония и Австралия. Такива договорености помагат за намаляване на риска за компаниите. AstraZeneca отказва да коментира сделките, които е постигнала, но един от нейните ръководители заяви, че в миналото компанията се е опитвала усилено да създаде независими вериги за доставки, които да позволят пълен достъп до ваксината по целия свят.

Въпрос на рентабилност

Изграждането на капацитет за производство на ваксини има смисъл предвид необходимостта от ваксиниране на света срещу коронавируса, вероятно многократно, както и заплахата от бъдещи пандемии. Но големите производствени обекти са най-ефективни и в даден момент допълнителният капацитет, разпределен в много страни, може да не е икономически обуслован.

Прашант Ядав, старши научен сътрудник в базирания в САЩ Център за глобално развитие, казва, че предимствата на мащаба се увеличават, след като можете да произвеждате поне 100 милиона дози годишно. Той вярва, че четири или пет държави вероятно биха могли да увеличат капацитета, без да повишават разходите, но ако много от тях изградят малки съоръжения, „мисля, че стигаме до точка, в която всички в крайна сметка ще плащат по-висока цена.“

В Канада федералното правителство изгражда публично съоръжение в Монреал, което ще прави около 2 милиона дози ваксини на месец от началото на следващата година, оставайки доста под този годишен праг от 100 милиона.

Запитан дали малкият размер ще повиши разходите, канадският национален изследователски съвет заяви, че не е предназначен да се конкурира с частния сектор: „Целта на съоръжението е да реагира бързо на бъдещи спешни здравни ситуации“.