Американските банки трябва да бъдат освободени от депозитите си във Фед

Сега странният аспект на това объркано положение е, че никой не твърди, че е добре, че банките в Съединените щати, включително чуждестранните, да са пълни с вземания за 3,6 трлн. долара от Фед. Има хора, които се притесняват от мащаба на банковите депозити на домакинствата и възможните им инфлационни ефекти, но в случая става въпрос за банкови пасиви.

В чист балансов смисъл тези активи се конкурират с други банкови активи с ясна социална функция, като напимер заеми за малките фирми, които създават работни места. Вместо това огромните свръхрезерви - вземания от Фед - се разглеждат като нежелан, но в крайна сметка неизбежен страничен ефект от покупките на държавни ценни книжа от страна на Фед. Те целяха да намалят доходността на облигациите, за да стимулират икономическата активност, след като краткосрочните лихвени проценти достигнаха нула.

Има обаче лесен изход. Министерството на финансите може да обяви, че с течение на времето ще предложи на търг 3 трлн. долара повече, отколкото е необходимо, за да посрещне заемните си нужди. След това може да използва доларите, набрани чрез това „свръхфинансиране“, за да изкупи обратно държавните облигации от Фед. Тъй като депозитите във Фед ще спаднат, банковите холдингови компании след това могат да пренасочат капитал от филиалите си към своите брокери-дилъри.

И абсолютно  всеки, включително чужденци и фондове на паричния пазар в САЩ, може да държи тези ДЦК, докато само банките в САЩ могат да имат вземания от Фед. Депозитите могат да излязат от банките, които сега са задръстени от депозити във Фед и фондове на паричния пазар, държащи съкровищни ​​бонове. Съкровищните бонове понякога носят по-малко от лихвения процент на Фед върху свръхрезервите (въпреки по-дългия си матуритет), което означава, че консолидираният държавен сектор би се финансирал по-евтино с един консолидиран федерален дълг, а не с два различни - единият на хазната, другият - на Фед.

Едно възможно възражение е, че ако Федералният резерв държи облигации на цена над номинала, тогава сделката ще увеличи държавния дълг, изчислен по номинална стойност. Но със сигурност всеки разумно мислещ член на Конгреса, който по принцип може да се противопостави на по-висок лимит за дълга, може да бъде убеден, че освобождаването на банките от техните депозити във Фед е правилното нещо за икономиката. Разбира се, финансовото министерство ще трябва да обяви внимателно предвидения среден матуритет на своя дълг след сделката.

Някои биха могли да кажат, че банките всъщност се нуждаят от свръхрезервите, цитирайки как репо пазарът бе разбунен, когато Фед намаляваше вложенията си в облигации през есента на 2019 г.

Ако това е така, въпросът е защо? Дали нуждата се обуславя от така наречените стрес тестове, при които се допуска, че депозитите във Фед са по-добри от съкровищните бонове въпреки предимствата на последните? И ако е така, трябва ли да живеем в свят, в който Федералният резерв надува собствения си баланс, колкото е необходимо, за да поддържа пазара на държавните облигации широк, дълбок и ликвиден, като същевременно казва на големите банки, че трябва да издържат на срив, когато пазарът „затвори”?

Не е нужно да живеем в такъв свят. Всъщност преформулирането на нашето просто правило за банковия капитал, което служеше добре на американските банки през 2007-08 г., около гигантските, постоянни банкови вложения във федерални депозити, е лоша политика, съчетана с друга такава. Освобождаването на банките от депозитите във Фед е пътят напред.