Американските банки трябва да бъдат освободени от депозитите си във Фед

Границите ни вълнуват. Тoва констатира Чарлз Киндълбъргър, най-добрият историк на финансовите пазари. Какви граници вълнуват пазара на облигации в наши дни? Едната е бързо наближаващият балансов лимит за някои от най-големите американски банки, пише за Financial Times Робърт МакКоли, учен от Бостънскиs и Оксфордския университет, работил за Банката за международни разплащания и клона на Федералния резерв в Ню Йорк.

На 31 март изтича регулаторното облекчение, което трите американски банкови агенции предоставиха година по-рано, в Деня на шегата -1 април, на големите банкови холдингови компании. Става въпрос за облекчение от правилото, че техните активи не могат да надвишават 20 пъти капитала им. Изтичането не касае американските държавни ценни книжа (ДЦК) и депозитите на банките във Федералния резерв.

Идеята зад облекчението беше да се успокои напрежението на пазара на ДЦК, произтичащо от коронавируса, и да се увеличи способността на банките да предоставят кредити на домакинствата и бизнеса. Депозитите на банките във Фед достигаха 2,68 трлн. долара в деня на облекчението, в сравнение с 1,68 трлн. на 26 февруари 2020 г. Каква разлика може да направи един месец за портфейлите на американските банки, а?

Често се казва, че Фед инжектира ликвидност в банковата система, което предполага, че финансира банките. Но в действителност покупките на облигации от Фед означаваха, че Фед е вкарал 1 трлн. долара в портфейлите на банките през март 2020 г. (Разбира се, финансирането на тези активи се оказа лесно, тъй като домакинствата паркираха ДЦК в банкови сметки или ги използваха за изплащане на дългове по кредитни карти, като по този начин намаляваха други банкови активи.)

Година по-късно, след като облекчението е напът да изтече, балансът на Фед е още по-надут, отколкото беше на 1 април миналата година. Към 10 март банките имат депозити във Фед за не по-малко от 3,65 трлн. доалра. Дори ако банките не са се възползвали изцяло от облекчението на ниво банкови филиали, включването на брокерски-дилърски дялове от щатски ДЦК може да приближи поне някои от банковите холдингови компании до лимитите, зададени от допълнителния ливъридж коефициент в размер на 5%.

Този бързо наближаващ лимит вълнува облигационния пазар, защото навътре в тези банкови холдингови компании са тези брокери-дилъри, благодарение на пълната отмяна на закона Глас-Стийгъл през 1999 г. Тези дилъри поддържат пазара на облигации „широк, дълбок и ликвиден”. Тогава въпросът е дали големите банкови холдингови компании имат достатъчно капитал, за да поддържат депозити за 3,65 трлн. долара във Фед на дъщерните си дружества и достатъчно брокерски-дилърски ДЦК, за да поддържат пазара на облигации?

Няма полза от отгатване какво иска да направи Министерството на финансите на Йелън. Номинираната за помощник-министър Нели Лианг, например, предложи в изследване за Brookings Institution, публикуванo през декември, да се изключат за постоянно депозитите на банките във Фед от изчисляването на допълнителния коефициент на ливъридж.