Можем да се върнем към пълна заетост и стабилна инфлация при лихви над нулата

Новата нормалност след пандемията ще се роди от историческата симбиоза между фискалната и монетарната политики

17:56 | 28.03.21 г.

Снимка: Bloomberg

При все още разклатените икономики от историческия шок на пандемията нарастващите разходи за заеми скоро ще означават изместване фокуса на пазарите от скоростта на възстановяването към неговата устойчивост, пише за Financial Times Лена Комилева, главен икономист на G+ Economics.

За да се излекуват икономиките от дълготрайните Covid ефекти върху производителността и жизнения стандарт, правителствата трябва да бъдат умни по отношение таргетирането на устойчив растеж сега.

През изминалата година държавният дълг отбеляза безпрецедентен ръст, след като фискалната експанзия подкрепи цели сектори от големите икономики, претърпели трайна промяна и дългосрочни белези от пандемията.

Централните банки осигуриха необходимия канал за това чрез покупки на държавен дълг с новоотпечатани пари, при нулеви и отрицателни лихвени проценти. Covid-19 на практика тласна големите икономики в обятията на Модерната парична теория, при която балансите на централните банки се разшириха успоредно с нарастването на държавния дефицит с цел финансиране на трансфери в големи сектори на икономиките.

Но докато пазарите започват да очакват края на пандемията, възникват въпроси относно „новата нормалност след пандемията“, която ще се появи от историческата симбиоза между фискалната и паричната политики.

Едно е сигурно: макар че ваксините могат да ни помогнат да се върнем към някаква степен на нормален живот, те няма да върнат часовника по отношение на много по-високите съотношения на публичния дълг и много по-високите оценки на облигационния пазар поради комбинираните ефекти от фискалните и монетарните действия.

Ключова гаранция както за правителствата заематели, така и за пазарните кредитори е, че централните банки няма да поставят под съмнение финансовата стабилност и икономическото възстановяване, като продадат своите вложения в държавен дълг обратно на пазара или повишат лихвите твърде рано, като по този начин увеличат разходите по заемите.

Но както показаха по-стръмните криви на доходността през изминалата година, това не попречи на разходите по заемите да нараснат, както и няма да предотврати по-нататъшното им увеличение.

Този ръст в доходността на облигациите не е фундаментално неоправдан. Не е нужно пазарите да виждат как рискът от инфлация се материализира, за да го отразят в цените на държавните облигации.