Можем да се върнем към пълна заетост и стабилна инфлация при лихви над нулата

Началото на коронавирусния икономическия цикъл беше обусловен от „ликвидния капан” на излишните спестявания, създадени от държавни трансфери и инжекции на централните банки, докато дейността на частния сектор беше изкуствено потисната чрез затварянето. Последният, ваксинационен, етап от пандемията обаче бележи дългоочакван обрат в тази динамика в посока по-високи равновесни ставки.

Казано по друг начин, връщането към по-нормални нива на икономическа активност и ценова сила ще означава, че икономиките могат да се върнат към пълна заетост и стабилна инфлация в бъдеще при лихвени нива над нулата.

Всъщност доходността по 10-годишните американски ДЦК сега се върна над 1,7% за първи път, откакто Covid-19 се превърна в глобална пандемия. По-нататъшни увеличения са вероятни предвид политическият уклон към по-високи бъдещи държавни дефицити и толерантността на Федералния резерв към инфлация над 2%, докато се върнем към пълна заетост.

От решаващо значение е, че има ограничение до каква степен централните банки могат да предотвратят връщането на пазарите към „нова пост-пандемична нормалност“. Тъй като агресивните стратегии за стимулиране на търсенето доближават БВП до потенциалния, нивото на публичния дълг, който централните банки могат да закупят - без да разстройват дългосрочните инфлационни очаквания и да застрашават финансовата стабилност - ще намалее. Това ще усложни работата по поддържане на баланса межд растежа и устойчивостта на дълга през следващите години.

Единственият начин да се осигурят устойчиви растеж, публичен дълг и пазарна стабилност е да се гарантира, че икономическото възстановяване далеч надхвърля краткотрайните ефекти от края на затварянията. Оздравяването на икономиките след дългия Covid на структурното разрушение няма да зависи от цикъла „връх-дъно“ на спасителните кризисни разходи, последвани от дългосрочни икономии в среда на финансова нестабилност.

Сред необходимите мерки са насочени усилия за задълбочаване и укрепване на капиталовите пазари и за разширяване на работната сила чрез по-равномерно и всеобхватно наемане и обучение. Правителствата трябва да подобрят националните и международните вериги на доставки чрез грантове за дерегулация и регенериране на индустрията. А бизнесът се нуждае от развитие на инфраструктурата на „новата икономика“ - от технологии през здравеопазване до зелени индустрии.

Това е повече от това, което може да направи еднократен спасителен пакет. То изисква многогодишни правителстввни ангажименти за възстановяване на продуктивния капитал на частния сектор и заличаване белезите на пазара на труда, като се подкрепят обширните слоеве на обществото, които ще чувстват икономическата болка дълго след като кривата на пандемията е преминала своя връх.