Как технологичните пионери пренаписват правилата на финансите

Революция 2: Паралелният свят на криптовалутите

Това е поне толкова вярно и за света на частните криптовалути. Сагата им на създаването започва през 2008 г. с изобретение на някой, който е останал анонимен и до днес и който се появява в дигиталното пространство под псевдонима Сатоши Накамото.

В лицето на биткойна Накамото създаде нов вид пари. Вече не съдържанието на благороден метал, печатът на централна банка или държавна гаранция съставляват стойността, а децентрализираният софтуер, който се предлага навсякъде и ограничава обращението на биткойни.

Всеки може да изкопае (отсече) биткойни, но за да направи това, трябва да решава изключително сложни аритметични задачи, което е възможно само при огромни компютърни ферми и е свързано с гигантска консумация на енергия. Подобно на златото, което трябва да бъде добито с голямо усърдие, биткойнът е защитен срещу девалвация поради неконтролиран растеж - и допълнително от предварително програмираната спирачка за добива му, която ще бъде задействана веднага след създаването на 21 милиона биткойни.

Недоверието към утвърдените институции, съчетано с ентусиазма към новите технологии: това е миксът, който проправи пътя за новите пари. Биткойн даде тласък за създаване на повече криптовалути. Възможността за използване на такива криптирани пари за електронни плащания доведе до развитието на паралелна финансова система. „Децентрализираното финансиране“ или накратко Defi в момента наелектризира и възбужда основателите, както и рисковите капиталисти и хедж фондовете.

През последните години Defi създаде един вид финансова система в сянка, базирана на блокчейн технология и криптовалути, която предлага банкови услуги отвъд обхвата на финансовите регулатори. Беноа Кьоре предупреждава: „Ако това се развие много бързо, съществува риск от създаване на нова форма на системен риск, както видяхме при пазарните финансови инструменти преди финансовата криза от 2007 г.“.

Стартиращи компании като Compound и Aave позволяват на потребителите да заемат криптовалути или да дават назаем своите криптовалути и да събират в замяна лихви. Днес почти 76 милиарда долара са депозирани като криптовалутни депозити в приложенията на Defi, според данни от браншовия анализатор Defi Pulse.

Някои търговци се фокусират само върху инвестирането на своите криптовалути при възможно най-високите лихвени проценти. Тази тенденция се нарича Yield Farming. Всеки, който се движи по този начин в Defi-вселената, печели два пъти: от една страна, от лихвите. Например, ако притежавате стейбълкойн DAI, можете да го заемете чрез Aave и да получавате 3,5 процента лихва годишно. От друга страна, клиентите получават и токени от вътрешната криптовалута на Aave. Преди година един aave струваше четири цента. Днес цената е 513 долара.

Борсата FTX, базирана в Хонконг, показва акциите като токени, наред с други неща, и позволява денонощна търговия - дори с много малки части от ценни книжа и акции, които все още не се търгуват на борсата, като тези на американския необрокер Robinhood.

Търговският център предлага и така наречените „токени с ливъридж“. Токенът, наречен „BULL", се повишава с три процента, когато биткойнът се увеличава с един процент. FTX обработва трансакции на стойност над 10 млрд. долара всеки ден, далеч от достъпа на американските регулатори. „Виждаме чисто нова финансова система, която в крайна сметка ще замени старата“, вярва Джим Бианко, ветеран от Wall Street, който следи развитието на крипто света.

„Направено е много. Но Defi все още е в много ранен етап на развитие“, посочва Дъг Швенк от анализаторската компания Digital Asset Research. Има рискове – като класическите рискове при работа с криптовалути: забравени пароли, високи такси за трансакции, липса на защита на депозитите.

В допълнение към риска от пране на пари и други престъпни дейности биткойнът носи и огромни проблеми за околната среда. Изследователи от Центъра за алтернативни финанси на университета в Кеймбридж изчисляват, че компютрите, които организират трансакции с биткойни, консумират общо около 134 тераватчаса електроенергия годишно. Това съответства на около една четвърт от потреблението на електроенергия в Германия или на цялото потребление на Пакистан с над 200 милиона жители. 

Колкото повече миньори участват в „добива“ на биткойни, толкова по-голямо е потреблението на електроенергия. Затова все повече се използват възобновяеми енергии. Но тогава те липсват в другите части от веригата на търсенето и предлагането.

Компаниите за кредитни карти Mastercard и Visa все още са сила в платежните трансакции. Плащанията с карти и смартфони в много страни, а също и голяма част от трансграничните плащания с карти, се извършват чрез системите на двете американски компании - дори ако изобщо не става въпрос за кредитни карти.

Но двамата тежки гиганти в света на плащанията също трябва да се адаптират към факта, че цифровите пари играят все по-важна роля. Следователно и двете бавно се отварят за криптовалутите: едва в края на март беше съобщено, че Visa ще приеме криптовалутата USD Coin за плащания в бъдеще. Mastercard, от своя страна, иска да отвори собствената си платежна система за някои криптовалути през 2021 година.