Въпросът с инфлацията стои пред пазарите

Миналите инфлационни аларми, когато икономиките се възстановяваха след спукването на дотком балона в началото на века и след финансовата криза от 2008 г., се оказаха фалшиви. След милостиво кратката пандемична рецесия мощните и добре вкоренени дезинфлационни тенденции на застаряващото население и намаляващите разходи, свързани с технологичните иновации, по никакъв начин не отстъпват.

Поради тези причини редица инвеститори и Федералният резерв на САЩ очакват инфлационният натиск тази година да се окаже „преходен“. Но като противовес на дефлационните сили е огромният мащаб на монетарните и фискалните стимули през последната година.

Ефектите от тях означават, че „инфлацията може да се установи на ниво от 2,5% (годишно), като това ще бъде различно от средното ниво от 1,5% преди пандемията“, посочва Джейсън Прайд, главен инвестиционен директор за управлението на частни средства в Glenmede Investment Management. „Инфлацията ще бъде по-висока, но не и до опасно ниво."

В среда на по-силен растеж и умерен инфлационен натиск акциите ще се възползват, водени от компаниите, които имат печалби, по-силно повлияни от икономическия цикъл. Инвеститорите също така ще търсят компании, които имат способността да прехвърлят по-високите разходи на клиентите си в краткосрочен план и да компенсират натиска върху маржовете на печалба.

И все пак проблемният период на повишена инфлация не може лесно да бъде отхвърлен. Аргументът за „преходност“ може да бъде оспорен, ако икономическият растеж продължи да е висок и през следващата година, придружен от тенденция за по-високи заплати от страна на компании, които трудно привличат работници.

Така, очакваната инфлация, калкулирана на пазара на облигации, е напълно възможно да премине върховете от последните две десетилетия и да навлезе в непознати води в САЩ, а също и на други развити пазари във Великобритания и Европа.

Прогнозите на пазара на облигации за бъдещ инфлационен натиск през следващите 5 до 10 години вече рязко се повишиха през последните месеци. Но отскокът е от ниско ниво и засега очакваната инфлация не е далеч над дългосрочната цел на Фед от 2%.

„Точно промяната в инфлационните очаквания определя възвръщаемостта на активите“, казва Никълъс Джонсън, портфолио мениджър на суровини в Pimco. Според почти 50-годишна база данни, портфейл, притежаващ акции и облигации, се представя по-слабо по време на пристъпи на инфлация, докато реалните активи, включително индексираните с инфлацията облигации и суровините, просперират, според компанията за управление на активи.

„Повечето инвеститори не са преживявали период, в който инфлацията да ги е изненадвала в посока нагоре“, добавя Джонсън. Клиентите задават повече въпроси за хеджирането на портфейлите си, но сегашната им експозиция към суровини и други активи показва, че в най-общ план инвеститорите „не плащат голяма инфлационната премия“.

Това може да се промени, като перспективата за промяна на инфлационния режим си остава вероятна за инвеститорите.