Инфлацията поставя дюрационен проблем пред инвеститорите

Ако инфлацията се ускори силно, това е по-малко вероятно да важи. При умерени нива на инфлация облигациите ще се разпродадат, но акциите ще бъдат по-устойчиви, тъй като печалбите ще нараснат. Но при по-високи нива на инфлация, както акциите, така и облигациите ще страдат от перспективата за повишаване на лихвените проценти.

В крайна сметка това преобръща наратива от последното десетилетие, при който инвеститорите все повече правеха пасивни инвестиции само в дълги позиции в акции и облигации.

Този подход по своята същност е по-рисков, когато се разглежда в светлината на настоящите политики. Ако облиациите вече не хеджират риска от акциите, тогава може да е необходим нов модел на инвестиране в различни класове активи. Това повдига въпроси за много популярни подходи, които хората използват, за да пестят за пенсия.

Инвеститорите трябва да се приспособят чрез държане на повече „реални“ активи и чрез изрично намаляване на тяхната дюрация. Реалните активи включват физически такива, като инфраструктура и недвижими имоти, но може да се твърди, че публичните акции могат да се броят за реален актив, тъй като дивидентите могат да растат с инфлацията.

Друга област, в която може да се наблюдава търсене, са цифровите токени на физически активи, поддържани в „блокчейн“ мрежата. В това отношение това потенциално е технология на правилното място в точното време. Но истинският двигател на приемането ще бъде реалното търсене на активи, а не технологията сама по себе си.

Всеки продължителен период на инфлация също така вероятно би подкрепил стратегията за закупуване на подценени компании на пазара (инвестиране в стойност). Такива активи обикновено имат по-висока доходност и затова по-голяма част от настоящата им стойност е от парични потоци в близко бъдеще. Следователно те са по-малко чувствителни към промени в дългосрочните лихвени проценти.

Все още има много насрещни ветрове към стойностния фактор, не на последно място начинът, по който технологията унищожи „бариерите“, които предпазват определени индустрии от конкуренцията. Това поражда въпроси за това как точно се измерва „стойността“. Но ако по-високата инфлация продължава, стратегии на стойността могат да бъдат част от отговора на инвеститорите на проблема с дюрацията.

Ако се намираме в нова среда на политики, която създава по-устойчив наратив около инфлацията, тогава инвеститорите трябва да отговорят по-мащабно на предизвикателството на дюрацията пред своите портфейли. Това вероятно ще преобърне много отдавна съществуващи допускания за правилното разпределение на активите.