Как Пакистан може да се превърне в най-лошия враг на Байдън

Междувременно изглежда, че мирните преговори не водят доникъде, тъй като нито талибаните, нито афганистанският президент Ашраф Гани са склонни да преговарят помежду си. Всяка от страните претендира за легитимност като законен управник. В средата на всичко това се намира Пакистан, който все още има значително, макар и намаляващо, влияние върху талибаните, тъй като приютява много от лидерите на групата и техните семейства.

В поредица от разговори във Вашингтон тази седмица пакистанският съветник за национална сигурност Моид Юсуф заяви, че е достигнал до „среща на умовете“ с американския си колега Джейк Съливан относно необходимостта от политическо уреждане на въпроса. „Ние няма да приемем насилствено превземане“ на Афганистан, казва Юсуф.Намеренията на талибаните обаче са точно такива, казват някои дългогодишни наблюдатели. Исламабад е малко вероятно да им попречи. „Откровено идиотско е да се мисли, че това по някакъв начин са по-меки и по-нежни талибани от тези през 2001 г. Те са по-твърди и по-сурови“, казва бившият посланик на САЩ в Афганистан Райън Крокър. „След 20 години в пустинята талибаните най-накрая възстановяват играта си. Те не се интересуват от разговори, освен ако не става въпрос за условия за капитулация на афганистанското правителство“, допълва той.

Администрацията на Байдън не казва много за преговорите с Исламабад. Американските представители не отричат твърдението на Юсуф, направено на среща с репортери, че всичко, което Съливан иска, е Пакистан да „накара всички участници в конфликта да проведат искрен разговор“.

„Изглежда, че администрацията на Байдън е стигнала до заключението, че Пакистан няма или не може да окаже натиск върху талибаните“, казва Хюсаин Хакани от Института Хъдсън, бивш пакистански посланик във Вашингтон. Байдън дори не си е направил труда да се обади по телефона на пакистанския премиер Имран Хан.

Пакистан продължава да участва в двойната игра, която отдавна играе, пледирайки за международно споразумение, докато тихо подкрепя талибаните на място. „Пакистан няма да обърне гръб на талибаните. Защо да постъпи така сега, когато талибаните „спечелиха“ благодарение на неумолимите усилия на Пакистан?, коментира Кристин Феър, политолог от университета Джорджтаун. „Какво са готови да направят САЩ сега, което не са били готови да направят, когато пакистанските пълномощници убиваха наши войници и цивилни и войници и цивилни на нашите партньори в Афганистан?“, допълва Феър.

Някои експерти смятат, че Исламабад наистина би предпочел изход, при който талибаните се съгласяват да станат част от коалиционно правителство. В миналото пакистанците са работили, за да вкарат талибаните на масата на мирните преговори, припомня Джеймс Добинс, който беше специален представител на САЩ за Афганистан и Пакистан. Пакистански цивилни служители също са все по-загрижени, че талибаните, легитимирани от американските преговарящи, вече не могат да бъдат контролирани и дори могат да вдъхновят бойци срещу Исламабад.

„Мисля, че няма реална причина да се съмняваме, че предпочитаното от тях решение е правителство, което включва талибаните, и също така е пропакистанско, но е достатъчно балансирано, за да се ползва с международна легитимност“, казва Добинс. „Те обаче не са готови да въоръжат силно талибаните, за да получат това“, допълва той.

Причините на Пакистан да подкрепи талибаните са ясни и стратегически, датиращи от края на Студената война, казва Крокър. Пакистан и САЩ бяха съюзници срещу съветската окупация на Афганистан и помогнаха за подготовката на афганистанската съпротива, която до голяма степен се състоеше от ислямистки бойци. След оттеглянето на Съветския съюз през 1989 г. САЩ също напуснаха, оставяйки пакистанците с гражданска война на границата им. Пакистан тогава смята, че няма друг избор, освен да подкрепи доминиращите тогава талибани, които Исламабад в крайна сметка смята, че компенсират индийското влияние.