Китай е в най-силна позиция да засили влиянието си в Близкия изток

Русия разширява влиянието си в региона на Близкия изток

Русия, която е свързана с режима на Башар Асад в Сирия, заедно с Иран, се противопоставя на Израел, Турция и държавите от Персийския залив. Русия обаче се намеси и в Либия от същата страна на Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ срещу подкрепяните от Турция сили и до голяма степен успя да избегне пряка ескалация с Израел в Сирия. Всичко това подчертава, че Русия е актьор, готов да работи прагматично през геополитически разделения.

Нещо повече, контрастът на хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан с успешната намеса на Русия и продължаващото присъствие в Сирия ще позволи на Москва да подчертае своята надеждност като партньор. В резултат страната ще играе по-активна роля в регионалната дипломация като средство за увеличаване на нейното глобално влияние.

В допълнение, скорошно съобщение от Саудитска Арабия и Русия подчертава, че скромната диверсификация далеч от зависимостта от САЩ може да позволи на Русия постепенно да увеличи продажбите на оръжие в региона, макар че САЩ ще останат водещ източник на оръжие там.

Американските съюзници виждат необходимост да действат независимо

Традиционните американски съюзници в Близкия изток все повече виждат необходимостта да действат независимо и категорично, за да гарантират собствените си интереси.

Ситуацията изисква спешна реакция, защото предишният президент на САЩ Доналд Тръмп по-открито ги подкрепяше и беше остър критик на Иран. При Байдън подкрепата изглежда по-условна, а преговорите с Иран могат да доведат до освобождаване на ирански ресурси след облекчаване на санкциите.

Китай е готов и може да предложи много по -големи икономически стимули от Русия, Турция или САЩ, за да преодолеят страните в региона икономическите щети, причинени от пандемията и срива на цените на петрола през 2020 г. и да диверсифицират икономиките си, посочва се още в доклада. Тези приоритети са най-належащи за много от страните там.

Въпреки че традиционните американски съюзници в Близкия изток - ОАЕ, Израел, Саудитска Арабия и Египет, следват своя собствена програма, те образуват свободен блок главно благодарение на споделените им противници. Там действат още две конкуриращи се групи: блок, ръководен от Иран, който включва Сирия и недържавните шиитски сили, като ливанската групировка „Хизбула“, както и подкрепящите ислямистите Катар и Турция. Всеки от тези блокове е идеологически противоположен в своите възгледи за това как иска да изглежда регионът.

Тъй като влиянието на САЩ отслабва, конкуренцията между тези три блока ще се превърне в ключа към регионалната стабилност, тъй като те се борят за влияние и като действия се движат от променящия се баланс на силите.

Притеснения относно баланса на енергията в региона също биха насърчили известен диалог.

Регионалната конкуренция ще изостри нестабилността

Въпреки че регионалният диалог може да намали напрежението около продължаващите конфликти в Либия, Сирия и Йемен, конкуренцията между трите блока в различни комбинации също ще доведе до нестабилност.

На първо място стоят идеологическите различия между блоковете. Ако диалогът не даде резултат, напрежението вероятно ще ескалира.

Второ, винаги когато възникне заплахата от нов конфликт в дадена държава, конкурентните държави ще се опитат да се възползват. По този начин външната конкуренция и намесата ще изострят и удължат схватките, което ще подхранва нестабилността в регионален мащаб. Най-видният пример е Ливан, където правителствената дисфункция, икономическата криза и широко разпространеният обществен гняв значително увеличават риска от избухване на конфликт.