Фед трябва да е перфектен, за да не загуби още от доверието към себе си

Увеличаването на доходностите е силно преувеличено. През цялата епоха след Втората световна война инфлацията представлява 60% от доходността на държавните облигации, а значителна инфлация през следващите години е малко вероятна. Китай и други азиатски икономики са големи производители и износители, но пестеливи потребители. Така предлагането на стоки и услуги надвишава търсенето, силно дефлационна реалност.

Други фактори, които потискат инфлацията, включват застаряващото население по света, което ограничава потребителските разходи. Дори преди неотдавнашния й скок, доходността на щатските ДЦК беше по-висока от тази по държавните облигации на практика във всяка друга развита страна. Така че американският дълг е привлекателен за чуждестранните инвеститори, още повече, че поскъпването на долара допълнително увеличава възвръщаемостта в други валути.

Възможно е затягането на Фед да облекчи инфлационните опасенията на инвеститорите. Това може да доведе до по-плоска крива на доходност, тъй като централната банка ще повиши краткосрочните лихви, докато дългосрочните ще паднат. Но има пречки пред този сценарий; повишаването на основната лихва на Фед с 1 процентен пункт исторически е водело до покачване на доходността на 10-годишните и 30-годишните ДЦК съответно с 0,36 и 0,24 пункта.

Фед рискува затягане до степен, че да предизвика големи финансови проблеми и рецесия. Също така, голямо увеличение на лихвите може да разкрие сочещите фалит дългови нива в редица финансови сектори, докато областите, които са обект на прекомерна спекулации, като криптовалути, SPAC (компании за придобиване със специална цел – бел. прев.) и индивидуални инвеститори, търгуващи на платформата Robinhood, са уязвими.

В същото време Фед все повече прилича на поделение на федералното правителство, не само финансирайки разширяващия се бюджетен дефицит чрез закупуване на държавни облигации, но и чрез осигуряване на монетарното гориво за акциите и другите така наречени рискови активи след финансовата криза през 2008 г. Преди години Уолстрийт въведе фразата „пут опцията на Грийнспан (бивш председател на Фед – бел. прев.)“, в смисъл, че централната банка винаги ще се притече на помощ на фондовия пазар чрез политиката си. След това дойде пут опцията на Бернанке (друг бивш председател на Фед – бел. прев.)“, последвана от тези на наследниците му Йелън и сега Пауъл.

Последния път, когато Федералният резерв зае наистина независима и непопулярна позиция, беше, когато през 1980 г. при Пол Волкър той повиши лихвените проценти до нива, предизвикващи рецесия. Но това беше реакция на ужасни обстоятелства: двуцифрени нива на инфлация и отказ на чуждестранните централни банки да продължават да подкрепят долара. Вярвам, че Федералният резерв ще спре кредитното затягане преди то да е предизвикало сериозни финансови и икономически проблеми. Но е съмнително, че Фед може да прецизира политиката си така, че да възстанови доверието в себе си без да хвърли в пропастта финансовите пазари и икономиката.