Ключово за 2022 г. е как ще бъде понижена инфлацията

Пазарите прекараха по-голямата част от 2021 г. на базата на уверенията от големите централни банки и по-специално от Федералния резерв на САЩ, че инфлацията ще бъде преходна и паричната политика ще остане в режим на свръх стимули. Това мощно допускане подхрани „подема при всичко“ на пазарите. 2022 ще бъде различна, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и главен икономически съветник на Allianz.

Пазарите вече няма да се радват на гарантирани огромни инжекции на ликвидност, които да ги превеждат през непознати и неспокойни икономически води. Най-важното е, че инвеститорите ще трябва да си изградят представа за трайността и въздействието на скока на инфлацията, включително причините за неговото евентуално отдръпване. 

За повече от десетилетие мащабните покупки на активи от централните банки стимулираха не само тях, но и фактически всички други активи, независимо дали са финансови или физически (като жилища, изкуство и пр.) Това беше особено в сила през 2021 г., когато паричните инжекции от централните банки бяха на рекордни месечни нива.

След упоритото отхвърляне на заплахата от инфлация, позицията на Фед „по-добре късно, отколкото никога“ по въпроса е част от общата промяна в глобалното централно банкерство към по-малко монетарни стимули. Въпреки че регулаторната позиция на Фед ще остане приспособителна още известно време, най-мощната централна банка в света сега е напът напълно да спре покупките на активи до края на първото тримесечие.

Все по-голям брой други централни банки (не само в развиващия се свят, но и в някои развити икономики като Норвегия и Обединеното кралство) вече започнаха цикъла на повишаване на лихвените проценти. Всичко това идва във време, когато фискалната политика в много страни е на ръба да стане по-малко стимулираща, въпреки че новият омикрон вариант на ковид потиска икономическия растеж.

След като започна късно, Фед е изправен пред предизвикателства при намаляването на стимулите в момент, когато фискалната политика е по-малко стимулираща; пазарните финансови условия са по-волатилни; силните баланси на домакинствата постепенно се ерозират от инфлацията и солидните потребителски разходи; а омикрон подхранва инфлационния натиск чрез нови прекъсвания във веригите за доставки и смущения в наличността на работници.

Тези предизвикателства няма да спрат Фед да повишава лихвите, след като приключи с покупките на активи. Но те повдигат важни въпроси относно продължителността на цикъла на повишаване.

Пазарите вече се противопоставят на идеята, че действителната политика ще потвърди пътя на лихвените проценти, очертан от ръководителите на Фед на тяхното декемврийско заседание. Това, което не е ясно, е дали това ще бъде въпрос на желание или способност.

Възможността Фед да изгуби куража си, както правеше многократно през последните години, ще се разгледа от пазарите като конструктивна в краткосрочен план. Това би запазило централната банка ангажирана с компенсиране на ударите върху цените на активите, което е особено благоприятно за акциите, които се възползват от „феномена на най-малко мръсната риза“ (т.е. не са напълно привлекателни, но по-добри от огромното мнозинство от другите класове активи).

Би било още по-подкрепящо, ако това съвпадне с гладко намаляване на инфлационния натиск, което все още е консенсусната гледна точка. Това все още е възможно, само ако Фед незабавно направи повече, за да навакса развитията на терен.

Сценарият „неспособност“ би бил по-проблематичен. При него една система, обусловена от повече от десетилетие на ниски лихви и изобилна ликвидност, бързо ще се окаже неспособна да толерира по-високи ставки.

По-затегнатите финансови условия, макар и оправдани от устойчивата инфлация, биха подхранили крайно неприятната комбинация от финансова нестабилност и по-ниско частно търсене. В своята екстремност - стагфлацията - политиките стават много по-малко ефективни точно в момент, когато пазарите се изправят пред тройния ефект на досега подценяваните ликвиден, кредитен и дефолт рискове.

Инфлацията в крайна сметка ще спадне в този „сценарий на неспособност“, но чрез процес, който рискува внезапен голям спад на икономическата активност.

С течение на новата година както Фед, така и пазарите зависят в огромна степен от това инфлацията плавно да спадне. Но прозорецът от възможности за регулатора да постигне това бързо се затваря. Алтернативата е хаотичен спад, предизвикан от още по-голямата грешка в политиката на Фед, а именно твърде рязко затягане на паричната политика, след като вече е закъснял.

В допълнение към директните щети за икономиката, това вероятно би довело до инциденти на финансовите пазари, които подсилват новия кръг от ненужни и много по-големи щети за препитанието.