За втора поредна година пандемията прекроява света. Тя не промени всичко, но ускори много неща - от намаляването на населението до цифровата революция. Ето как тези тенденции могат да оформят 2022 г., пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management.
Срив в раждаемостта: Двойките имаха достатъчно възможности, но очевидно им липсваше желанието да правят децата в свят на блокади. Намаляването на раждаемостта, което забавя глобалния икономически растеж, продължи с по-бързи темпове по време на пандемията, включително с драматичен спад в Китай. В дългосрочен план това ще намали още повече работната сила в света. Вече 51 страни са с намаляващо население в трудоспособна възраст спрямо 17 през 2000 г.
Достигане на пик в Китай: Забавена от срива в раждаемостта, нарастващия дълг и правителствената намеса, китайската икономика допринесе за една четвърт от растежа на световния БВП през 2021 г. в сравнение с една трета преди пандемията. Все по-резкият завой на Китай от търговия към „самодостатъчност“ отслабва връзките му с другите икономики. Преди пет години корелацията между растежа на БВП в Китай и този на други развиващи се страни беше почти перфектна, а сега едва се забелязва. Китай може би е преминал върха си като двигател на растежа.
Дългов капан: След като се увеличаваше в продължение на четири десетилетия, глобалният дълг нарасна още по-бързо по време на пандемията, воден от държавните заеми. 25 държави, включително САЩ и Китай, имат общ дълг от по над 300 процента от БВП спрямо нито една в средата на 90-те години. Парите, напечатани от централните банки, продължават да надуват финансовите пазари и да задълбочават капана на дълга. Ясно е, че обществата, пристрастени към дълга, намират за трудно да го намалят поради страх от фалити и зараза.
Разлика спрямо 70-те години на миналия век: По-малкото работници, повечето държавни разходи и растящият публичен дълг сочат към по-висока инфлация, но вероятно не и двуцифрените нива от 70-те години, както се опасяват някои спецове. Държавните разходи би трябвало да намалеят през 2022 г., а технологичните промени ще продължат да поставят таван на цените. По-големият риск са цените на активите. Финансовите пазари нараснаха до четири пъти размера на глобалната икономика и когато те се сринат, често следва дефлация.
Зелена инфлация: Добре известно е, че борбата срещу глобалното затопляне повишава търсенето на „зелени” метали като мед и алуминий; по-малко известно е, че зелената политика намалява доставките на суровини от всякакъв вид. Инвестициите в мини и петролни находища са спаднали рязко през последните пет години. Резултатът е зелена инфлация при цените на суровините, които току-що отбелязаха най-голямото си годишно увеличение от 1973 г.


Държавата даде премия от 110 хиляди евро на Карлос Насар
Какво ще бъде времето във Варненско в четвъртък?
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ откри своя STEM център
Градски транспорт-Варна с важно напомняне за учениците, пътуващи безплатно
Хороскоп за 19 ноември 2026
Скелетите в гардероба на Deutsche Bank отново разклащат банката
ICTSI: Не сме засегнати с изключение на терминала в Басра
ICTSI: Оставаме активни във всичките си региони
Внезапният натиск на Тръмп за Украйна поставя Европа в деликатна позиция
Си: Китай е изпитателен полигон с гигантски мащаби
Катастрофа с роботаксита Waymo вкара трима в болница
Японските коли ще разпознават деменция при шофьорите
Изкуствен интелект възкреси стар Jeep Cherokee за жълти стотинки
10 суперколи, вдъхновени от военната авиация
Land Rover официално потвърди бейби Defender
Брюксел предлага още 45 млрд. евро за Украйна, България и още три държави са против
Брънзалов: Бюджетът на НЗОК за 2027 г. трябва да бъде преразгледан
Експерт: Бедни и корумпирани сме, мудни сме за ударите в Черно море
Сеизмолози: Няма връзка между земетресенията във Вранча и Смолян
Думата на годината според речника „Кеймбридж“ е human