Десет икономически тенденции, които могат да оформят 2022 г.

За втора поредна година пандемията прекроява света. Тя не промени всичко, но ускори много неща - от намаляването на населението до цифровата революция. Ето как тези тенденции могат да оформят 2022 г., пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management.

Срив в раждаемостта: Двойките имаха достатъчно възможности, но очевидно им липсваше желанието да правят децата в свят на блокади. Намаляването на раждаемостта, което забавя глобалния икономически растеж, продължи с по-бързи темпове по време на пандемията, включително с драматичен спад в Китай. В дългосрочен план това ще намали още повече работната сила в света. Вече 51 страни са с намаляващо население в трудоспособна възраст спрямо 17 през 2000 г.

Достигане на пик в Китай: Забавена от срива в раждаемостта, нарастващия дълг и правителствената намеса, китайската икономика допринесе за една четвърт от растежа на световния БВП през 2021 г. в сравнение с една трета преди пандемията. Все по-резкият завой на Китай от търговия към „самодостатъчност“ отслабва връзките му с другите икономики. Преди пет години корелацията между растежа на БВП в Китай и този на други развиващи се страни беше почти перфектна, а сега едва се забелязва. Китай може би е преминал върха си като двигател на растежа.

Дългов капан: След като се увеличаваше в продължение на четири десетилетия, глобалният дълг нарасна още по-бързо по време на пандемията, воден от държавните заеми. 25 държави, включително САЩ и Китай, имат общ дълг от по над 300 процента от БВП спрямо нито една в средата на 90-те години. Парите, напечатани от централните банки, продължават да надуват финансовите пазари и да задълбочават капана на дълга. Ясно е, че обществата, пристрастени към дълга, намират за трудно да го намалят поради страх от фалити и зараза.

Разлика спрямо 70-те години на миналия век: По-малкото работници, повечето държавни разходи и растящият публичен дълг сочат към по-висока инфлация, но вероятно не и двуцифрените нива от 70-те години, както се опасяват някои спецове. Държавните разходи би трябвало да намалеят през 2022 г., а технологичните промени ще продължат да поставят таван на цените. По-големият риск са цените на активите. Финансовите пазари нараснаха до четири пъти размера на глобалната икономика и когато те се сринат, често следва дефлация.

Зелена инфлация: Добре известно е, че борбата срещу глобалното затопляне повишава търсенето на „зелени” метали като мед и алуминий; по-малко известно е, че зелената политика намалява доставките на суровини от всякакъв вид. Инвестициите в мини и петролни находища са спаднали рязко през последните пет години. Резултатът е зелена инфлация при цените на суровините, които току-що отбелязаха най-голямото си годишно увеличение от 1973 г.