Америка е по-протекционистка от Европа

Както казва Мери Лавли от института Питърсън: „Остава въпросът дали всичко това може да предизвика нещо друго, освен просто да доведе до много скъпи северноамерикански превозни средства, които се продават само в Северна Америка.“

Поддръжниците на администрацията на Байдън твърдят, че насърчаването на местното производство ще подкрепи навлизането на електрическите превозни средства. Може да са прави - миналогодишната реклама на General Motors по време на Супербоул, с участието на Уил Феръл, беше насочена точно към това чувство - но дори патриотично настроените американци няма да смятат, че парите не са важни, когато отделят повече от 35 000 долара за електрическа кола.

Циничните протекционистки сметки също така могат да се разпаднат в дългосрочен план, ако програмата започне да се разглежда като скъпо подаяние със специални интереси. Използването на етанола като зелено гориво преди десетилетие или две имаше подобен зелен технологичен потенциал. Но не е ясно дали възприемането му в САЩ наистина бе подпомогнато от превръщането му в скъп и неоптимален за околната среда разточителен проект в помощ на производителите на царевица в Айова.

Въпреки интервенционистките инстинкти на такива като Бретон, ЕС е много по-малко вероятно да се поддаде на изкушението за самодостатъчност. Неговите самоналожени граници са неговата сила. Едва ли има централизирани парични средства в ЕС за субсидиране на връщане на производството на местна почва: държавите членки на ЕС досега са събрали само няколко милиарда, за да субсидират инвестициите в полупроводници в сравнение с 52 милиарда долара, предложени за тази цел в САЩ.

Режимът на държавна помощ, ограничаващ раздаването на средства, е облекчен за продукти като полупроводниците, но е доста далеч от повсеместен за всички в Америка. Миналата година Tesla оттегли заявление за 1,1 милиарда евро държавна помощ от Германия, според съобщенията поради приложените ограничителни правила. И ЕС, макар и да не е безупречен, показа повече уважение към търговските правила от САЩ при Тръмп и Байдън. Досега усилията му бяха ограничени основно до скромни публично-частни инициативи като Battery Alliance.

Междувременно Япония създаде каталитичен фонд за своите корпорации, за да проучи връщането на веригите за доставки от Китай, но необходимостта от инвестиране в Китай, за да се осигури достъп до местния пазар възпира японските компании от голямо преструктуриране.

Разумно е твърдението, че развитите икономики се нуждаят от доза правителствена намеса, за да насърчат устойчивостта, фокусирана тясно върху прекомерната зависимост от определени ресурси. Но такива идеи най-малкото трябва да бъдат прокарани през институционални политически филтри, за да се отсеят погрешните проекти. ЕС разполага с такива механизми, не изцяло целенасочено; САЩ - в по-малка степен. Много е възможно европейските протекционисти да бъдат спасени от самите себе си.