Пазарите губят доверие в централните банки

Водещите централни банки държат финансовите пазари в ръцете си. Миналата година те ни тласнаха към нови върхове за глобалните цени на акциите. В отговор на пандемията те намалиха лихвените проценти до нула (а и по-ниско) и стимулираха дълъг и голям бичи пазар при държавните дългове. Сега тяхната подкрепа се пропуква, пише за Financial Times Сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

Централните банки показват нарастващо разкаяние за инфлацията, която виждат около себе си, като същевременно не са склонни да проемат вината за нея. Китай е изключение, тъй като местните монетарни власти инжектират пари, за да предотвратят регулаторната атака срещу компаниите за недвижими имоти да доведе до колапс на банките, които са отпуснали заеми на сектора.

Китай избегна нулевите лихвени проценти и количественото облекчаване. Той има по-скромно ниво на потребителска инфлация. Но той също страда от инфлацията при стоките и компонентите, наблюдавана в световен мащаб. Опасенията, които изразих в последната си статия относно перспективите за 2022 г. - инфлация, затягане на паричната политика и растящо политическо напрежение - станаха по-видими през първия месец от търговията.

Миналата година централните банки бяха принудени няколко пъти да повишат своите оценки за инфлацията, тъй като покачването на цените започна да се случва. В един глас те ни казаха, че това ще бъде краткотрайно, отразявайки прекъсвания в доставките, свързани с пандемичните мерки, предприети от правителствата.

Те обещаха да погледнат през турбуленцията, да продължат да насърчават растежа и да очакват естествено затихване на инфлацията, когато се възобнови по-нормалната работа. Пазарите на облигации и акции бяха до голяма степен необезпокоени и акциите – особено в САЩ – се представиха добре.

Тази година, водено от Федералния резерв на САЩ, цялото говорене е за затягане на кредита и парите чрез прекратяване на всички официални покупки на облигации и повишаване на лихвените проценти. С изключение на Япония, която все още има инфлация под 1 процент, всички развити страни са в една лодка. Те не предприеха действията, които трябваше да предприемат миналата година, за да овладеят инфлацията, преди тя да се надигне. Пазарите на акции губят доверие в мъдростта на централните банкери. Има опасност последните да направят твърде много твърде късно.

Инфлацията представлява твърде много пари и кредити, преследващи твърде малко стоки. Централните банки, чрез позицията си в сърцето на банковата система, могат да регулират количеството пари. Те контролират цената им чрез фиксиране на лихвите и интервенции на дълговите пазари. По-високите ставки би трябвало да водят до по-малко кредити и по-малко активност.