Инфлационната цел от 2% трябва да бъде пратена в историята

Това, което наследяваме, е глобален баланс на централните банки с няколко десетки трилиона долара по-голям, обширно изследване на отрицателните лихвени проценти, но все още объркване дори относно това как да включим цените на жилищата в данните за инфлацията. Ние не тръгваме от добра отправна точка, с правилния опит, за да обхванем устойчивата инфлация при цените на храните, енергията или по-широките стоки.

Имаше някои размишления за скоковете в цените на суровините, но засега няма реални действия за промяна на опростения и вероятно грешен начин просто на наблюдаване на кривата на фючърсите. Има тревожно прекъсване на връзката, тъй като буквално чакаме да ни се случи, преди да се събудим.

Може би всичко това е само пренареждане. Таргетирането на разходите за живот е основната цел на централните банки, но в чия полза? С бума при цените на активите през последното десетилетие със сигурност не и за долните 50 процента. И това е преди да се захванем с последствията от изменението на климата и постигането на нетна нула. За да бъдем честни, членът на борда на Европейската централна банка Изабел Шнабел отново отбеляза необходимостта да започнем да мислим за зеления преход. За съжаление, тя е единственият централен банкер, който все още ни казва истината. Но ако искаме действия в областта на климата, целта за инфлация от 2% трябва да отстъпи.

Отвъд това, какво включваме в изчисленията заради динамичната политическа нестабилност на потенциалния конфликт в Украйна? Изведнъж това се превърна в основен двигател за храните (зърно, царевица) и енергията. По същия начин Китай намали индустриалното производство, докато се представя пред света чрез Зимните олимпийски игри, но при ниските запаси от суровини в световен мащаб, особено на желязната руда, той има способността сам да преобърне ситуацията при суровините, като икономика му определено се нуждае от съживяване.

Разбира се, не можем просто да обвиняваме лошите икономисти, които яростно адаптират своите модели, но не можем и просто да приемем, че „компютърът казва не“. Време е монетарните спецове да намерят нов път. Да спрат да се фокусират върху само едни икономически данни и да помислят за гъвкави диапазони и антициклични проактивни мерки. Фискални, както и парични.

Независимостта на централните банки се възхвалява като ключов елемент в борбата с инфлацията, но те са длъжни да следват фиксирани цели, определени от техните политически господари. Мерките за излизането ни от пандемичната дупка бяха толкова успешни поради координацията между правителствата и монетарните власти, но доведоха до непредвидени инфлационни последици. Време е да преосмислим конструкцията на взаимозависимостта и да отхвърлим глупавите цели. Въпрос на адаптиране или отмиране.