Войната на Русия срещу Украйна е за енергия и ресурси

Голяма част от настоящия анализ за войната на Русия срещу Украйна приема за чиста монета заявените от Москва предпоставки за инвазията. Владимир Путин от самото начало твърдеше, че неговата специална военна операция е решителен опит да обедини отново под негово управление старите руско-украински териториални и етнически общности. Някои на Запад дори повярваха на оплакването му, че годините на разширяване на НАТО застрашават териториалната цялост на Русия, пише за Wall Street Journal Дейвид Найт Лег, съветник на инвестиционни компании и такива за управление на политическия риск. 

Сега преобладаващият разказ е, че Путин глупаво се е надхвърлил: украинците се бият по-твърдо, отколкото е очаквал, а войските му затъват поради лоши командни структури и липса на основен оперативен контрол. Той трябваше да научи по трудния начин за информационната асиметрия, защото никой не казва на диктатора цялата истина. Западът, според наратива, трябва да му осигури мирен процес: Украйна гарантира, че няма да се опита да влезе в НАТО, а Москва присъединява Донецк и Луганск – както и това, което е останало от Мариупол – към майката Русия.

Това е опасно мислене. Целите на Путин са многостранни и той е адаптивен. Има повече от един начин да се доминира над Украйна. Под прикритието на по-широкия конфликт Путин поема пълен контрол върху огромните, изключително ценни енергийни активи на Украйна и възнамерява да ги интегрира в руската верига за доставки, от която Европа сега зависи. Китай и Индия в крайна сметка също ще зависят от тази верига.

Има четири причини да смятаме, че тази война е или ще се превърне в енергиен обир, пише Дейвид Найт Лег. Първата причина е руският национален интерес. Обсебването на енергията на Украйна ще даде на Путин вторите по големина запаси от природен газ в Европа, на стойност над 1 трилион долара по днешни цени. Това ще му даде петрол и кондензат на стойност до 400 млрд. долара и по-голямата част от въглищата на Украйна - шестият по големина резерв в света. Освен това той ще консолидира изключително стратегическо геополитическо предимство с пристанища на Черно и Азовско море, поставяйки Русия в центъра на глобалното енергийно снабдяване на огромните европейски и азиатски пазари в обозримо бъдеще.

Втората причина да смятаме, че тази война е заграбване на ресурси, е тактическият фокус на Путин. Руските войски сега са съсредоточени в части на Украйна, които притежават 90% от нейните енергийни ресурси. Те завзеха Донбас и контролират Луганск и Донецк. Те са разположени по крайбрежието на Черно море и оказват изключителен натиск върху Мариупол. Ако сраженията спрат сега, Путин ще контролира целия офшорен петрол на Украйна, нейните ключови пристанища в Азовско море, Керченския проток, 80% от бреговата й линия на Черно море и цялата критична инфраструктура за преработка на енергия и транспорт по море.

Третата причина е подходът към Мариупол. Ако основната цел на Путин беше обединението на етническите руснаци, тогава превръщането в руини на най-големия градски център на проруски украинци би било странен начин за управление на това обединение. Ако обаче става дума за контрол върху енергетиката на Украйна, този град е основният сухопътен мост към активите на Путин в Крим и критично пристанище, от което да се доставят ресурси от Донецк и Луганск.

И накрая, той е правил това и преди. Анексирането на Крим от Путин през 2014 г. му даде Севастопол и изключително богатите черноморски активи на Украйна – печалба на стойност стотици милиарди долари. Той предаде тези активи на "Газпром" и обяви изключителна икономическа зона в Черно море, защитавана от руския флот.

За съжаление, Путин научи от кримската авантюра, че Западът протестира, след което забравя. Въпреки налагането на санкции вносът на руска енергия от Европейския съюз, увеличен от анексираните активи, продължи неотменно. Европа сега плаща на Русия повече от 100 млрд. долара годишно и е на път да внася 90% от енергията, която консумира до 2030 г.

Европа е толкова зависима от руския газ отчасти поради климатичните й съображения. Всеки сериозен ангажимент за намаляване на глобалните емисии от въглища изисква природен газ. САЩ са водещи в света в това отношение, като намаляват вредните емисии с повече от 800 млн. тона, същевременно насърчавайки икономическия растеж чрез заместване на термичните въглища с газ за захранване на електрическата мрежа.

Въглищата горят с почти два пъти по-висока въглеродна интензивност от газа за единица енергия, така че модернизирането на европейските мрежи за газ значително намалява емисиите и осигурява базова мощност, каквато възобновяемите енергийни източници не могат. Но докато САЩ произвеждаха газ вътрешнo, Европа прехвърли доставките си към Русия и забрани вътрешния фракинг и производството на друга енергия. Резултатът беше зависимост.

Сега деспотични режими контролират по-голямата част от световната енергия чрез държавни компании. Демократичният Запад разчита на частни компании, работещи на свободни пазари, които тласнаха по-голямата част от иновациите при по-чистите горива, улавянето на въглерод, ядрената енергия и водорода.

Докато НАТО се преориентира, държавите членки трябва да преследват търговски сделки, свързващи огромното предлагане и технологичните иновации на САЩ и Канада с Европа. Най-добрият начин да победите въпросния крадец е да откраднете неговия пазар.