Китай стои настрана от хазартния Путин

Само няколко седмици преди Владимир Путин да започне това, което възнамеряваше да бъде двудневен блицкриг в Украйна, изненадващо дори за някои от най-близкото му обкръжение той се срещна със Си Дзинпин в Пекин. На света изглеждаше, че китайците може да са били замесени във външнополитическия хазарт, при който е заложена политическата кариера на Путин, пише за Financial Times Джонътън Хаслъм, почетен професор по история на международните отношения от Кеймбриджкия университет. 

Ако Путин беше успял, може би нямаше да има толкова голямо значение. Свършеният факт щеше да вбие клин в НАТО, предизвиквайки взаимни обвинения отвъд Атлантика и от двете страни на Рейн. Но катастрофалният провал на Путин е неудобен за Си Дзинпин. За Китай жестокостта на путиновото отмъщение и рискът от най-малкото свързване с него значително влошиха кризата.

Погледнете на това от гледна точка на Пекин. Когато всичко е наред, Москва е сдържана; дори не звънят. Но когато Русия направи нещо глупаво без предупреждение и след това затъне, те веднага се обаждат по телефона с молби за помощ.

Не възниква проблем, когато основните общи интереси са отстоявани срещу войнстващия ислям в Централна и Южна Азия. Но през повечето време Русия е заета с Германия и ЕС, или Америка и НАТО – дори когато е разсеяна от поддържането на сирийската диктатура, играе опасни игри в Либия или разочаровано търси отговор на турския експанзионизъм на юг и изток.

Но фактът е, че Москва е обърната на запад, но опира с гърба си в Китай. И Пекин не смята Русия за нещо друго освен за европейска. Така че, когато Русия изпадне в затруднения със Запада и започне да се проектира като евразийска, Китай може да бъде извинен, че не влиза в прегръдката ú.

Много преди обвиненията за зверства в Украйна, през октомври 2020 г., Русия бързо се превръщаше в парий заради разрушаването на училища и болници в Сирия в опит да спаси репутацията си и да спечели нескопосаната война на Башар Асад. Тогава Путин посочи, че съюз с Китай „не може да бъде изключен“. Отне няколко месеца, но китайското министерство на отбраната най-накрая каза „не, благодаря“. Положението днес почти не се е променило.

Когато се срещнаха в началото на февруари, Путин получи съвместно изявление от Си Дзинпин, възхваляващо по-голямото приятелство, което обаче добави малко по същество към това, което вече съществуваше. Нищо не беше „изключено“ за връзката, което може да звучи смислено за отчаяните, макар и малко негативно. Това, което Си заяви, бе, че тъй като двете страни са толкова близки, те всъщност не трябва да официализират нищо, понеже връзката им е „по-добра от политическите и военни съюзи от ерата на Студената война“. По този начин липсата на съюз е някак по-смислена от това да имаш такъв – което, като се замислим, е малко обезпокоително дори за оптимиста.

Какво може да спечели Китай от замесването си в отношенията на Русия със Запада? В действителност китайците имат много какво да загубят. Данните за търговията са красноречиви и за двете страни. Търговията между Русия и Китай, макар и нараснала миналата година до рекордните 147 милиарда долара, далеч не може да се сравнява с търговията на Китай с ЕС и САЩ, общо за 1,4 трилиона долара през 2021 г.

Какво може да предложи Русия, което би компенсирало потенциалните щети за търговските връзки на Китай със Запада? В крайна сметка президентът на САЩ Джо Байдън смекчава протекционистките мерки на своя предшественик. Още повече руски природен газ и петрол при изгодни условия, колкото и да са добре дошли, не са заместител. И наистина ли е толкова изгоден руският износ на оръжие за Китай?

Важна за Китай е и Украйна, чиито способности не са за подценяване. Тя помогна за изграждането на първия самолетоносач на Китай и даде възможност на китайците да проучат руския изтребител Су-27. Китай е най-големият търговски партньор на Украйна и Киев се присъедини към инициативата „Пояс и път“, съживявайки старите китайски търговски пътища. Въпреки че напрежението между Украйна и Русия нараства от 2020 г., между Киев и Пекин бяха подписани нови договори. Но изглежда, че Москва ще усложни отношенията на Китай със САЩ и ЕС.

В началото на войната Пекин изглеждаше близо до Москва, но по-малко от месец по-късно тонът му се промени, когато Вашингтон се намеси. Китайска глобална телевизионна мрежа (CGTN) започна да съобщава за големи цивилни жертви от руските атаки.

Руския външен министър Сергей Лавров отмени посещението си в Пекин на 17 март, очевидно за да избегне публичното неудобство от това да бъде разочарован от китайците. На 30 март той най-накрая го осъществи, но от срещата не излезе нищо положително.

Сега Sinopec, китайският държавен енергиен гигант, замразява инвестиционно и маркетингово споразумение с Русия. По този начин Путин не трябва да разчита скоро на нова покана. Докато той вдига залозите на масата, китайците не могат да излязат от казиното достатъчно бързо.