Европа я чакат трудни икономически месеци

За много опитни наблюдатели на паричната политика следните две твърдения си противоречат. Еврозоната е изправена пред значителна заплаха от рецесия по-късно тази година. Въпреки това Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да оттегли монетарната подкрепа и да повиши лихвените проценти (вижте първите стъпки в тази посока), пише Крис Джайлс за Financial Times.

От години правилният отговор на европейските централни банкери бе да подкрепят разходите в трудни времена чрез по-хлабава парична политика и да направят всичко възможно, за да избегнат рецесия. В крайна сметка ЕЦБ си спечели репутацията на мощна и уважавана институция едва когато централната банка, водена от тогавашния президент Марио Драги, обеща да направи „каквото и да е необходимо“, за да стимулира икономиката на Стария континент преди едно десетилетие. Обещанието за неограничена монетарна подкрепа бързо сложи край на кризата в еврозоната.

През 2022 г. обстоятелствата не са много подобни на 2012 г. и политиката трябва да се адаптира съответно. Преди десет години Европа беше вкарана в строги икономии за подобряване на публичните финанси. Безработицата във валутния съюз беше над 10 процента и се покачваше, докато инфлацията бе малко над 2 процента и спадаше. Това беше икономика, която се нуждаеше от стимули.

Днес безработицата в еврозоната спадна до 6,8% през март и април, най-ниското ниво от създаването на единната валута през 1999 г., докато инфлацията се повиши до 8,1% през май. Вместо строги икономии европейските държави планират своите разходи в рамките на фонда за възстановяване от 800 милиарда евро.

Въпреки че приликите с преди десетилетие са малко, това все още не е достатъчно, за да обоснове по-строга парична политика от ЕЦБ. За целта трябва да разгледаме по-отблизо силите, влияещи върху предлагането и търсенето в икономиката на еврозоната, и рисковете, свързани с различните монетарни действия.

Растежът се забави значително след силното възстановяване от коронавируса миналото лято. Брутният вътрешен продукт в еврозоната нарасна само с 0,3% през последното тримесечие на 2021 г. и с 0,2% през първото на 2022 г., което съвпадна с инвазията на Русия в Украйна.

През следващите тримесечия търсенето ще бъде засилено от премахването на повечето Covid ограничения това лято, особено за доставчиците на услуги, насочени към потребителите, но ще бъде възпрепятствано от натиска върху издръжката на живота заради по-високите цени на енергията.

Но независимо дали темповете на растеж остават анемични, или станат отрицателни, бруталната истина е, че Европа трябва да харчи по-малко за други неща, защото, тъй като тя е нетен вносител на енергия, скокът в цените на петрола и газа направи всички на континента по-бедни.