Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

Българското правителство предлага вдигане на мораториума върху строителството на АЕЦ "Белене", САЩ излязоха от ядреното споразумение с Иран

По-важното от миналата седмица

Снимка: архив Ройтерс

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Българското правителство ще внесе предложение в парламента за вдигане на мораториума върху строителството на АЕЦ "Белене". Намерението обяви премиерът Бойко Борисов в курорта Старозагорски минерални бани.

До седмици правителството ще внесе в парламента предложение проектът за втората атомна да бъде размразен, съобщи премиерът по време на сбирка на Политическата академия на ГЕРБ. Мораториумът за строителството трябва да падне преди срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, която ще е през юли в София. Премиерът подчерта, че за да може да започнат реални разговори с потенциалния инвеститор, парламентът трябва да даде мандат за това.

Отпадането на забраната е нужно, за да може да се стартират преговори с Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), която вече потвърди, че има реален интерес към проекта.

Припомняме, че парламентът даде на кабинета срок до края на юни да анализира дали има смисъл продължаването на проекта, за който България има произведено и платено оборудване, и да предложи вариант за използването. До този момент страната ни е вложила около 3 млрд. лева. През март по време на парламентарен контрол ресорният министър Теменужка Петкова съобщи, че месец по-рано с писмо CNNC е заявил интереса си към проекта. От своя страна Европейската инвестиционна банка е показала готовност за финансиране.

Анкета

Трябва ли да се размрази строителството на АЕЦ „Белене“?

Коментирай

Мегапроцесът за КТБ започна по същество през седмицата - почти четири години след  затварянето на банката - с обвинение за нейното източване на близо 3 млрд. лева. Засега се чете обвинителният акт, като това ще отнеме седмици. Междувременно софийската градска прокуратура обвини двама от квесторите на обявената в несъстоятелност банка за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Елена Костадинчев и Станислав Лютов са обвинени за това, че от 20 август 2014 година до 6 ноември същата година умишлено не са положили достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество и от това последвали значителни щети в размер на 1,070 млн. лв. за Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Междувременно парламентът възложи на МС да обсъди законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия и да приеме недвусмислена позиция в подкрепа на исканията на българските превозвачи и в защита на техните и тези на българските граждани права и интереси. Решението беше прието единодушно от всички парламентарни групи със 140 гласа "за". Предложеният от ЕК пакет за мобилност предвижда  шофьорите да се прибират до родното си място на всеки три седмици, след третия ден в страна от ЕС да получават колкото са ставките в съответната държава, също така да нощуват в хотели, а не в кабините на камионите. За промените се застъпват старите страни членки на ЕС като Франция и Германия, които смятат, че се осъществява социален дъмпинг.

Проектите за модернизация на въоръжението на армията бяха отложени отново, след като правителството не разгледа предложенията на Министерството на отбраната в сряда заради отсъствието на финансовия министър Владислав Горанов. Само неговото ведомство не е дало становище. Очаква се проектът за нов тип боен самолет да е за над 1,5 млрд. лв., а за нови бронирани машини за Сухопътните войски – за над 1,2 млрд. лв. Припомняме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че ще подаде оставка, ако армията не се модернизира. 

България е на първо място по брой на fintech компании в региона на Централна и Източна Европа. В страната са регистрирани 70 технологични компании, които предлагат финансови услуги, става ясно от проучване на Unicredit, представено през тази седмица в рамките на годишната среща на ЕБВР. След страната ни се нареждат Чехия с 67 fintech компании, Румъния – с 59, Словакия – с 30, Унгария – с 27, Словения с 15. България е на първо място в региона (с изключение на Русия и Турция) и по още един показател – най-голямо финансиране, набрано от една компания - в размер на 25 млн. евро.

ЕС и еврозоната

На закритата си среща на Цуг лидерите на двете управляващи партии в Германия постигнаха споразумение, наред с други неща, за реформа на наемните цени и въвеждането на надбавка за строежи. За период от десет години семействата ще получава по 1200 евро за дете и година за закупуване на жилище. Парите ще бъдат изплатени до облагаем доход от 75 000 евро плюс 15 000 евро на дете. Веднага, след като бъдат приети съответните закони, държавната банка KfW ще поеме финансирането. Тази надбавка ще се прилага с обратна сила към 1 януари 2018 г. Освен това голямата коалиция иска да използва данъчни стимули за насърчаване на строителството на жилища за отдаване под наем и да осигури до 2 млрд. евро за социални жилища.

Според последните данъчни оценки федералните, държавните и местните власти в Германия могат да очакват до 2032 г. да генерират приходи за 63,3 милиарда евро – повече, отколкото бяха прогнозирани през ноември миналата година. За тази година работната група за данъчна оценка очаква общи приходи от 772,1 млрд. евро, които трябва да достигнат 905,9 млрд. евро до 2022 г. Федералният министър на финансите Олаф Шолц намекна на фона на последните оценки и облекчение за гражданите със средни и ниски доходи от следващата година. Само държавата ще има допълнително пространство за маневри в размер на 10,8 млрд. евро до 2022 г., каза Шолц.

Италианските популистки партии „Северна лига" и Движение „5 звезди" сключиха късно в неделя споразумение за управленческа програма, вероятно прочиствайки пътя към формирането на правителствена коалиция между двете най-големи италиански партии, насочени срещу статуквото. Създаването на ново правителство - което се очаква през следващите дни - между двете групи, отбелязва една от най-големите победи за политическите бунтове, разтърсващи европейското статукво. Двете партии сключиха сделка в неделя вечер за договор, който ще проправи пътя към правителствена коалиция помежду им. Лидерите на двете групи все още водят преговори за членовете на кабинета, включително и за премиера. Имената им ще бъдат обявени в началото на идната седмица според изявления на ръководителите на двете групи от уикенда.

Капиталовите буфери на големите гръцки банки станаха по-устойчиви според Европейския банков орган. Това се доказва от резултатите от скорошния стрес тест. Въз основа на финансовите данни от края на 2017 г. банковият надзор е изчислил как ще се развият входящите капитали на банките, ако гръцката икономика отново се срине в тежка рецесия. Според стрес теста Alpha Bank ще се справи най-добре при евентуална криза с капиталова адекватност от 9,7%. При  Eurobank тази стойност е 6,8%, а при NBG – 6,9%. Най-зле се представя Piraeus Bank с ниво от 5,9%.

САЩ

Американският президент Доналд Тръмп обяви излизането на страната си от ядрената сделка с Иран. Иранското правителство не е спазило условията на споразумението и продължава ядрената си програма, заяви Тръмп. ЕС и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) не споделят това становище и смятат, че Иран е изпълнил своите ангажименти. Правителствата на Германия, Франция и Великобритания подчертаха в съвместно изявление, че „продължават да зачитат споразумението".

Тръмп също обяви, че икономическите санкции, прекратени по силата на споразумението, отново ще бъдат "задвижени". Според министъра на финансите Стивън Манучин фирмите ще получат до 180 дни, за да коригират сделките си с Иран. Освен това новият американски посланик в Берлин Ричард Гринел поиска от германските компании, които оперират в Иран, незабавно да закрият бизнеса си там.

Цените на петрола продължиха да нарастват след решението. Саудитска Арабия посочи, че може да поиска да разшири своето производство, което всъщност е ограничено от сделката на ОПЕК.

Междувременно Северна Корея освободи трима американски граждани от затвора, което се счита за жест на добра воля преди историческата среща между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Президентът на САЩ Доналд Тръмп пък благодари на Северна Корея за намерението ѝ в края на месеца да разруши своя полигон за ядрени изпитания. В Twitter Тръмп написа: „Мерси, един много интелигентен и приятелски жест".  Южна Корея също приветства решението в навечерието на историческата среща между Севера и САЩ в Сингапур на 12 юни.

Глобалната икономика

Аржентинското правителство поиска от Международния валутен фонд (МВФ) да получи финансова помощ. Президентът Маурисио Макри заяви, че това е единственият начин "да избягаме от стагнацията и да предотвратим голяма икономическа криза".

И в миналото МВФ вече е предоставял на Аржентина многобройни заеми, докато бившият президент Нестор Киршнер не скъса отношенията в началото на 2000-те и прекрати изплащането на дълга. След поемането на длъжността на Макри обаче отношенията отново се подобриха. МВФ по принцип се съгласи да преговаря за подновяване на заемите. Причината за искането за помощ е преди всичко слабостта на аржентинското песо, което загуби огромна стойност спрямо щатския долар.

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман ще остане председател на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания (BIS) за още три години. Вторият мандат на Вайдман ще започне на 1 ноември 2018 г.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Съдебната система дърпа надолу България в класация за човешката свобода