Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Високият дял на младите, които не учат и не работят - фокус на нова стратегия

Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. залага амбициозни цели за младите в България

Високият дял на младите, които не учат и не работят - фокус на нова стратегия

Снимка: Pixabay

Делът на младите хора в България (15-24 г.), които не учат, не работят и не се обучават (NEETs) бележи тенденция на намаляване, но остава висок в сравнение със средните стойности за държавите от ЕС. През 2018 г., по данни на Евростат, делът им в България във възрастовата група 15-29 години е 18,1% при средно 12,9% за ЕС. Сред мъжете в България този дял е 14,6%, а сред жените – 21,8%. Тази група младите българи ще бъде обект на специални мерки от страна на институциите с цел понижаване на техния брой.

Това е записано в Проект на Национална стратегия за младежта 2021-2030 г, публикуван за обществено обсъждане. В документа не се посочва какъв трябва да е делът им след десет години в резултат на предприети мерки.

Самата стратегия залага три стратегически оси за десетгодишен период  - Образование и заетост; Ангажираност, участие и равни възможности и Социално благополучие които обединяват политиките за младежта в България.

Като първа стратегическа цел се залага качествено формално и неформално образование, гарантиращо умения за успешна житейска и професионална реализация. На следващо място се поставя постигането на устойчива заетост и конкурентно заплащане на труда. Следват: постигане на висока активност и гражданско участие, равнопоставен достъп до услуги, превенция на дискриминацията, агресията и отхвърлянето, равен шанс за развитие на младите хора от малките населени места, добро физическо и психично здраве, осъзнато екологично поведение.

Мерките

За постигане на посочените цели проектът предвижда поредица от мерки, свързани с подкрепа за формиране на дигитални умения; прилагане на програми за кариерно ориентиране в училищата, разширяване на извънкласните занимания и активности, насочени към бъдещата професионална реализация на младите хора; Стимулиране активността на университетските кариерни центрове; Подобряване на връзката между образование и пазар на труда чрез приложение на дуалното обучение в професионалното образование; Използване на онлайн платформи за предоставяне на консултативни услуги относно възможности за кариерно развитие; Насърчаване на стажуването.

Друга група мерки е свързана с насърчаване на обмена на информация между училищата и бизнеса и университетите относно търсенето и предлагането на определени специалности и възможности за професионална реализация; Предоставяне на достъпна и адекватна информация за тенденциите на пазара на труда; Стимулиране на бизнеса за създаване на програми за стажове, чиракуване или почасова работа на млади хора с интерес към дадена професия; Популяризиране създаването на повече „хибридни специалности” за придобиване на многоспектърни знания и умения.

Документът залага и възможности за валидиране на умения, придобити в рамките на неформалното образование или учене и на резултати от учене чрез опит; Развитие на модели на сътрудничество и обмяна на опит с държави, развиващи неформалното образование. 

Още по темата

Българските младежи днес

Според посочените в документа данни 33% от младите хора в България на възраст 15-29 г. са ученици или студенти, които не работят; 43% работят на пълна заетост, а 4% работят на частична заетост.

В същото време се наблюдава увеличение на дела на младите хора, които нямат намерение да емигрират. Данните от 2019 г. показват, че мнозинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. 27% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, 18% - в друго населено място в страната.

Мотивацията за емиграция е свързана с желание за по-добър живот, по-добро образование и по-висок жизнен стандарт и заплащане. Всеки втори на възраст 15 -17 г. смята, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не очакват някаква промяна. 63% в тази възрастова група вярват, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – много по-добър от този на техните родители. Младите българи остават с подчертано положително отношение към ЕС, като сред 18-29- годишните се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС.

Като положителна тенденция документът откроява, че България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (98%). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всеки от тях имат достъп до интернет у дома.

В същото време не е висок процентът на младите хора, които имат документи за някакъв вид професионална квалификация или документ, придобит от неформално обучение, но в над половината от анкетираните млади хора все повече узрява мисълта, че допълнителна квалификация би разкрила по-големи възможности за успешна реализация, пише в стратегията.

Над 40% от младите хора на възраст 15-29 години споделят, че не са участвали в неформални форми на обучение, но биха участвали с удоволствие.

България се утвърждава като водещо място на Балканите за бизнес компании от цял свят и поради факта, че голям процент от младите хора у нас владеят чужди езици на високо ниво. Доказателство за това са данните, че 92% от младите хора с висше или полувисше образование владеят чужд език, 66% от хората със средно образование и 67% от хората с основно образование се причисляват към тази категория. Над 80% от анкетираните млади хора споделят, че владеят английски език.

Макар училището и образованието да стоят високо в ценностната система на младите хора на възраст 15-17 г. (82% ходят на училище, за да получават знания и да се образоват, 60% - за да имат професия) младите хора проявяват критичност по отношение на използваните методи на преподаване, учебната програма, организацията в училище и смятат, че подготовката, която получават за своята бъдеща професионална и житейска реализация, е недостатъчна, че практическите часове в училище са малко и че е нарушена връзката между образованието и пазара на труда.

У нас 14 на всеки 100 младежи във възрастовата група 20-29 год. завършват висше образование в областта на технологиите, техническите науки и математиката, при средна стойност за ЕС от 19 %. Един на всеки двама студенти в България завършва в областта на социалните науки, бизнес администрацията или правото в сравнение с един на всеки трима студенти в ЕС.

Очакванията

Сред очакваните резултати по отношение на младите хора в България стратегията залага повишаване на достъпа до дейностите в подкрепа на кариерното, повече млади хора, обучени в сферата на информационните технологии, повишаване броя на младите предприемачи.

До десет години би трябвало у нас да има по-голям брой завърнали се млади българи от чужбина, поради откриващите се пред тях възможности за житейска и професионална реализация.

Повишаване на екологичната култура и стимулиране на екологично поведение при младите хора е друга цел на стратегията, както и цели като повишаване на физическата активност сред младите, понижаване употребата на тютюневи изделия, алкохол и психоактивни вещества сред младите хора и др.

Финансирането

Предвидено е финансирането на Националната стратегия за младежта да се осъществява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на отговорните институции чрез държавния бюджет за съответната година, включително за младежките национални програми, средства от общинските бюджети за младежки дейности и програми, със средства от Европейските фондове, програмите „Еразъм“ и „Европейски корпус за солидарност“, други програми на Европейската комисия, Съвета на Европа и други източници.

Визията на стратегията е до 2030 г. младите хора в България да бъдат автономни, с устойчиви морално-етични ценности и с добра образователна подготовка, професионални, социални и граждански умения, способни да вземат важни решения за себе си, общността и държавата и да поемат отговорността за тях.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
3
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Еми нормално. Излизат от университетите и начално им дават по 800-1000 лева но те искат по 3000 и като го викнеш на интервю се "осир.' като карпатски вълк.... и така си стои в тях мама и тати го хранят и готово :)
Даже пуши и от техните цигарки. За да станеш милионер почвате от 200лв. пичове и вдигате левъл ! Аз така съм постигнал нещата. И без мрънкане. Нещата зависят изцяло от теб не от този който ти плаща заплатата.

Още от Анализи
ИПИ: Настигаме ЕС, но бавно