Централните банки ще имат нужда от нови инструменти при следваща криза

Опитите да се предвиди рецесия са игра за глупаци. Икономическите експанзии не умират от старост. Различни трудно предвидими събития могат да предизвикат техния край. Търговска война - подобно на спиралата от мита Смуут-Холи през 30-те години - може да бъде едно такова събитие. Въпросът не е кога, а как се развива рецесията. И регулаторната политика е ключова за отговора, пише за Financial Times Филип Хилдебранд, вицепрезидент на гиганта в управлението на активи BlackRock и бивш председател на Управителния съвет на Швейцарската национална банка.

Грешката с най-големи последици в икономическата история бе липсата на подходящ отговор на финансовия крах от 1929 г. Централните банки не успяха да предвидят влиянието на банковите фалити и динамиката на дефлацията на дълга, а паричната политика беше твърде затегната. Така че това, което можеше да бъде просто рецесия, се превърна в пълномащабна депресия. Уроците от този епизод ясно определиха реакцията спрямо глобалната финансова криза от 2008 г.

Времето ще покаже дали разгръщането на търговска война ще се окаже още една историческа грешка. Но едно е сигурно: регулаторите вече не разполагат с амунициите, които бяха необходими, за да се отговори правилно на миналите рецесии, камо ли на дълбоки кризи. 

Досега паричната политика по същество работи като намалява лихвените проценти, за да стимулира търсенето и апетита към риск. Но бегъл поглед към капиталовите пазари ни казва, че днес това не е вариант. Една трета от всички държавни облигации в световен мащаб - и две трети в Европа - имат отрицателна доходност. Дори и в САЩ, които все още се радват на умерен растеж, доходността на дългосрочните ДЦК е на, или близо до, исторически дъна и може лесно да се насочи към нулата при рецесия. Традиционната парична политика също имаше редица неприятни странични ефекти - от засилване на неравенството до превръщане в нормалност на ниските до отрицателни ставки, с неблагоприятни последици за спестителите и рентабилността на банките.

Какви други инструменти са налични? Фискалната политика ще играе основна роля при евентуален бъдещ спад, но сама по себе си няма да бъде достатъчна. Въпреки че съществуват мощни сили, които ще допринесат за поддържане на ниските лихви, това може да се промени с големи фискални стимули, след като дългът е на рекордни нива и нараства. Освен това в исторически план фискалната политика не е била достатъчно гъвкава, за да бъде внедрена бързо, когато е необходимо.

При следващата рецесия ще се изисква различна регулаторна рамка. Това би включвало нещо, което може да се нарече „директни операции“: политики, които предоставят пари на централните банки в ръцете на публичния и частния сектор, вместо да разчитат на стимулите на по-ниските лихви.