ЕС знае как да се справи с Китай

„Имаме ли нужда от нов противник?“ С тези думи Армин Лашет обобщи европейския отговор на усилията на Джо Байдън да убеди европейците да станат по-строги по отношение на Китай.

Тъй като политикът е в най-добра позиция да стане следващият канцлер на Германия, откритото му порицание срещу президента на САЩ е последният пример в поредица от учтиви разногласия между двата стълба на трансатлантическия алианс за това как да се справят с азиатската суперсила, която става все по-мощна, пише за онлайн изданието Politico Бруно Масаиш, политик и автор на медията.

Това, което обикновено се пренебрегва, особено във Вашингтон, е, че европейците не са склонни да възприемат тона на Байдън, защото не искат да се изправят срещу Китай. Те не харесват идеята, защото имат свой собствен план. Засега той работи.

Планът е разработен преди малко повече от две години, по времето, когато Америка на Тръмп беше загърбила европейските си партньори. Както описва висш служител в Брюксел, решението да се определи Китай като „системен съперник“ през март 2019 г. е всичко, към което външната политика на ЕС се стреми, почти винаги неуспешно.

Европейският съвет даде на Европейската комисия (ЕК) и Европейската служба за външна дейност мандат да изготвят нова китайска стратегия. И двете институции се възползваха напълно от него и изготвиха смел документ, който така и не стигна до националните столици за одобрение.

Той казва, че по същото време е живеел в Пекин и потвърждава колко объркани и раздразнени са били китайските служители. Този първоначален залп също така не е бил изолиран ход. Месец по-късно ЕС постави на Пекин ултиматум и го призова да приключи преговорите за инвестиционното споразумение между Китай и Европа до края на 2020 г. Тези преговори се проточиха в продължение на 5 години и Брюксел просто искаше резултати, казва анализаторът.

До днес логиката зад тези ходове е неизвестна. Както обясни тази седмица един човек, ангажиран в обсъжданията през 2019 г., думите „системен съперник“ са имали за цел да обозначат нещо много различно от формулировката, използвана от Вашингтон: „стратегически съперник“.

С идеята за системно съперничество ЕС се надява да отдели политическите различия и икономическите връзки. При стратегическото съперничество конфликтът е водещ. При системното съперничество конфликтът се ограничава до политическата сфера. Част от политическата традиция на ЕС е да вярваме, че политиката и икономиката могат да бъдат изолирани една от друга. Дори вътре в блока на политическите различия с Полша и Унгария не е позволено да пречат на единния пазар.

Изпълнението на същия трик с Китай е далеч по-трудно, но Комисията е заета с прилагането на плана на практика. През последните две години тя одобри поредица от нови разпоредби, ограничаващи способността на китайската държава да се намесва в рамката на икономическите връзки между двата блока. Те включват скрининг на инвестиции, инструменти за търговска защита, пакет срещу държавни субсидии и инструмент за обществени поръчки.