Как еврото предпази Германия от съдбата на Япония

Нещата в икономиката трябва да излизат. Въпросът е как. Хората, отговорни за големите икономики, не могат да пренебрегнат това. Една от трагедиите на еврозоната, особено на ролята на Германия в нея, е, че досега не е настъпил преходът към мислене за това как се съотнасят приходите и разходите на ниво еврозона и на глобално ниво, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Това отчасти обяснява широко разпространената германска враждебност към политиките на Европейската централна банка. Въпреки това тези политики няма да се променят коренно. Дори може да се наложи да станат още по-агресивни. Ако е така, недоволството, изразено чрез оставките на трима германски представители от борда на ЕЦБ, най-скоро Сабине Лаутеншлегер, и чрез атаките на германски политици, ще се засили. Тази враждебност може да има дългосрочни последици не много по-различни от тези след три десетилетия евроскептицизъм във Великобритания. Това може да се окаже катастрофално. ЕС може да оцелее без Обединеното кралство, но не и без Германия, неговата основна страна. 

Опасявах се, че еврото, което беше лансирано преди около три десетилетия, в края на краищата ще раздели политически ЕС. Но няма лесен път назад. То трябва да работи. За германците необходимото осъзнаване трябва да бъде, че еврото вече работи в тяхна полза, като стабилизира икономиката им въпреки огромните излишъци от спестявания. To обаче не може да направи полезни тези излишни спестявания, тъй като пазарът не се нуждае от тях. Това е да се намираш в глобален „ликвиден капан“, със слаби инвестиции въпреки ултра ниските лихвени проценти: спестяванията не са оскъдни, а супер изобилни.

Какви са ползите от еврото за Германия? Отговорът идва от сравнение с икономиката, която най-много прилича на немската: Япония. И двете възкръснаха от пепелищата на Втората световна война като съюзници на САЩ и динамични промишлени износители. Те са съответно третата и четвъртата по големина икономики в света. Те също така имат втората и третата най-висока средна възраст в глобален план. По коефициентът на раждаемост Германия е на 204-о място в света, а Япония – на 209-то. Двете са сравнително големи и бързо застаряващи държави с високи доходи и силно производство.

Не е изненадващо, че и двете страни имат огромно превишение на частните спестявания над инвестициите. Между 2010 и 2017 г. тази разлика бе средно около 7 на сто от брутния вътрешен продукт в Германия и 8 на сто в Япония. Докато голямата част от излишъка при спестяванията в Германия се дължеше на домакинствата (72 на сто), то в Япония за него отговаряше главно корпоративният сектор (76 процента).

Дори при свръх ниски лихви вътрешните частни инвестиции далеч не достигнаха частните спестявания. Излишъкът на инвестиции трябваше да се абсорбира от фискалният дефицит или капиталовите потоци към чужбина. Ето къде се появи разликата. В Япония нетният отлив на капитал (по дефиниция огледалното отражение на излишъка по текущата сметка) поглъща едва една трета от излишъка на спестяванията, като останалото се изразява във фискален дефицит. В Германия отливът на капитали абсорбира целия частен излишък, тъй като правителството също поддържаше фискални излишъци.