МАЕ: Трябва радикална промяна, за да се изпълнят екоцелите

Дори и да бъдат изпълнени в пълен обем заявките за нисковъглеродна икономика до 2050 година, те няма да бъдат достатъчни, за да бъдат постигнати целите в Парижкото споразумение, а именно - не повече от 1,5°С повишаване на глобалната температура до края на това столетие. Това пише Международната агенция по енергетика (МАЕ) в своя специален доклад Net Zero 2050.

През 2050 година енергийният сектор ще бъде съвсем различен - потреблението на енергия ще бъде с 8% по-ниско, а същевременно световната икономика ще е два пъти по-голяма и населението ще бъде с около 2 млрд. души повече. Почти 90% от електроенергията ще бъде от възобновяеми енергийни източници, като вятърните и соларните централи ще осигуряват към 70% от енергията. Останалата част ще дойде от ядрените централи, посочват още от МАЕ в своя доклад.

Изкопаемите горива все още се използват, но само за стоки и сектори, в които водородът не може да бъде източник на енергия - при производството на пластмаси например. Тези индустрии ще бъдат снабдени с схеми за улавяне на емисиите.

Общите инвестиции, нужни за постигане на целите за беземисионна икономика, се изчисляват на 5 трилиона долара до 2030 година. Те ще добавят 0,4 пр. п. към ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на света. Увеличаването на инвестициите от публични и частни организации ще създадат милиони нови работни места. Така до 2030 година глобалният БВП ще бъде с 4% по-висок, базиран на сегашния темп на развитие, става ясно от изчисленията на МАЕ съвместно с Международния валутен фонд (МВФ).

В своя доклад експертите от МАЕ анализират различни сценарии за постигане на въглеродна неутралност, но същевременно и запазване на енергийните доставки и гарантиране на достъп до енергия.

Те включват още днес прекратяване на инвестициите в нови проекти за изкопаеми горива и въглищни централи. До 2035 година трябва да спрат продажбите на нови автомобили с конвенционални двигатели, а до 2040 година електроенергийният сектор в световен мащаб трябва да има нулеви въглеродни емисии, показват анализите.

Препоръките включват още в краткосрочен план да бъдат масово приложени всички налични чисти технологии за производство на енергия, което да бъде съчетано с глобален тласък и на работата по иновации в тази сфера. За да бъдат постигнати екологичните цели до 2030 година трябва да бъдат изграждани по 630 гигавата слънчеви мощности и 390 гигавата вятърни турбини всяка година.

Съществена част от усилията за постигането на записаното в Парижкото споразумение е увеличаването на енергийната ефективност. Темпът трябва да е около три пъти по-висок спрямо средното за последните две десетилетия.

МАЕ отчита още, че по-голямата част от екологичните цели до 2030 година ще бъдат постигнати със съществуващите в момента технологии, но до 2050 година поне половината от намалението на въглеродните емисии трябва да бъде постигнато с иновации, които в момента са само на хартия или прототипи. Затова и препоръката в тази насока е за увеличаване на инвестициите и приоритет за проучванията и новите разработки. Сред тях са проекти за батерии, електролизатори за производството на водород, улавянето на въглерод и съхранението му.

Всичко това не може да бъде осъществено без участието на хората, чийто живот и навици ще бъдат засегнати по множество начини.

Според изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол обаче бързият преход не е само предизвикателство, но и голяма възможност за икономиката. Трансформацията трябва да бъде честна, да не оставя никой извън борда, коментира още той при представянето на доклада. Според него развиващите се държави също трябва да получат достъп до финансиране и технологии, за да изградят системите, от които имат нужда на фона на растящото население и устойчиво развитие на икономиките.

Достъпът до електроенергия за 785 млн. души, които нямат такава възможност в момента, както и възможности за използване на чиста енергия за 2,6 млрд. души ще коства около 40 млрд. долара годишно, или около 1% от инвестициите в енергийния сектор. Това ще има и добри ползи за здравеопазването, защото ще намали замърсяването, пише още МАЕ.