Световната банка отпуска още 1,5 млрд. долара на Украйна

Световната банка подготвя операция на стойност 1,5 млрд. долара за Украйна в подкрепа на продължаването на основните правителствени услуги по време на войната. Това обяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас в речта си по време на пролетната среща на банката, която се провежда в Полша.

Асоциацията за международно развитие вчера е одобрила 1 млрд. долара за Украйна и още 100 млн. долара за Молдова от страните донори, допълва той.

„Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война. Както и тогава, ние сме готови да помогнем на Украйна с възстановяването, когато му дойде времето. Междувременно работим, за да помогнем на украинските бежанци, докато планират завръщането си у дома; помагаме на общностите, които посрещат украинци; помагаме на милиони вътрешно разселени лица в Украйна, които са загубили домовете и средствата си за препитание“, коментира той.

Малпас допълни, че организацията анализира глобалните въздействия на войната в Украйна, включително скока в цените на храните и енергията, и подготвя отговор на кризата, който ще осигури целенасочена подкрепа за развиващите се страни.

Припокриващи се глобални кризи

Президентът на Световната банка подчертава, че през последната година се отчитат сериозни неуспехи за развитието и сигурността, включително разпадането на Афганистан, кризата в Ливан и превратите и насилието в региона Сахел, в Етиопия, Сомалия и Йемен. Той изтъква, че милиони сирийци живеят в бежански лагери в Йордания, Ливан и Турция, както и че междуетнически и междурелигиозни борби измъчват Мианмар и други части на Азия.

В Латинска Америка и Карибите нивата на престъпност и насилие са тревожно високи, като някои градски и селски райони се контролират от престъпни банди или наркокартели, допълва той.

„Тенденцията към несигурност е дълбоко обезпокоителна. Тази година 39 от 189-те страни членки на Групата на Световната банка са в открити конфликтни ситуации или остават тревожно крехки. Броят на хората, живеещи в конфликтни зони, почти се е удвоил между 2007 г. и 2020 г. Днес в Близкия изток и Северна Африка един на всеки пет души живее в район, засегнат от конфликт“, коментира той.

Малпас посочва, че разпадането на сигурността води до скок в броя на бежанците – те се удвояват през последното десетилетие и надхвърлят 30 млн. души през 2020 г. Войната в Украйна е разселила още 10 млн. души и е принудила над 4 млн. души – предимно жени и деца, да избягат в други страни, най-вече съседни, цитира той данни на ООН.

Същевременно светът още не се е възстановил от пандемията и прекъсванията на икономиките, казва още той. Никога толкова много страни не са преживявали рецесия наведнъж, страдайки от загуба на капитал, работни места и средства за препитание, коментира той.

Малпас подчерта и ръстът на инфлацията, която намалява реалните доходи на домакинствата по света, особено на бедните, което ще доведе до ръст и на бедността на фона на обезценяването на парите и поскъпването на храните, както и недостигът на енергия и торове. Това, според Малпас, настройва хората едни срещу други и техните правителства.

Влошаване на перспективите пред икономиката

На икономически фронт тенденциите не са обнадеждаващи. Преди войната в Украйна възстановяването през 2022 г. вече губеше инерция поради нарастващата инфлация и продължаващите проблеми с предлагането, посочи още Малпас в речта си.

Войната в Украйна и подновяването на епидемията от COVID-19 в Китай допълнително намаляват шансовете за възстановяването, допълва той. Последствията влошават неравенството, тъй като войната засяга стоковите и финансовите пазари, търговските и миграционните връзки, както и доверието на инвеститорите и потребителите, посочва той.

Напредналите икономики с добре развити системи за социална защита предпазват част от населението си от щетите от инфлацията и търговските блокажи, но по-бедните страни имат ограничени фискални ресурси и по-слаби системи за подкрепа на нуждаещите се, казва той.

В допълнение към тежестта дългът на развиващите се страни рязко нараства до 50-годишен връх - приблизително 250 процента от държавните приходи. Уязвимостта е особено остра в страните с ниски доходи. Повечето нововъзникващи пазари и развиващи се икономики са зле подготвени да се изправят пред предстоящия дългов шок, казва Малпас.

В речта си той подчертава три области на действие: за ефективно разпределение на капитала, насърчаване на растежа и производството, запазване на отворените пазари. „Призовавам правителствата и централните банки на развитите икономики да променят фискалните, паричните и финансовите регулаторни политики, които концентрират богатство и доходи, неправилно разпределят капитал и подхранват инфлацията“, коментира той.

Той призовава и за засилване на усилията за растеж по отношение на решения в публичния и частния сектор, които осигуряват чиста вода, надеждно електричество, устойчиво земеделие, качествено образование, готовност за спешни здравни ситуации и цифров достъп, както и освобождаване от най-обвързващите ограничения върху вноса и износа, наложени от редица страни.