ЕС стои между чука и наковалнята. Той или може да бъде завлечен от войнствения унилатерализъм на Доналд Тръмп в излишен конфликт с Китай, или да отсвири все по-нестабилния американски президент и да се поклони пред авторитарния режим на президента Си Дзинпин, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Този избор е ненужен. Често чуваното внушение, че европейските демокрации са длъжни да вземат страна в ескалиращата конфронтация между САЩ и Китай, е толкова опасно, колкото и глупаво. Дори при Тръмп в Белия дом, ЕС не може да сравнява алианса с най-мощната демокрация в света с комунистическа държава, която демонстрира презрението си към европейските ценности.
Поради всичко това ЕС не може просто да остави нещата на самотек. Какъвто и да е политическият сезон във Вашингтон, връзката на съюза с Китай има дълбоки стратегически и икономически последици. Европейските правителства се нуждаят от стратегия спрямо Китай - съгласувана рамка за установяване на отношения, които едновременно защитават интересите на континента и са достатъчно здрави по своята същност, за да издържат на откъслечните сътресения в трансатлантическите връзки.
През по-голямата част от последното десетилетие ЕС гледа на Китай през призмата на икономическите възможности - доходоносен пазар за германските производители на автомобили и френските и италиански компании за луксозни стоки, и източник на финансиране за силно затруднените страни от Източна и Централна Европа. Простъпките на Пекин, било то потъпкването на човешките права у дома, изтласкването на съседите от Южнокитайско море или кражбата на интелектуална собственост от Запада, бяха игнорирани. Политиците позволиха да бъдат лишени от среща с духовния водач на Тибет Далай Лама.
Никой не ухажваше Си така усърдно както Великобритания, където администрацията на Дейвид Камерън се обяви за „най-добрия приятел на Китай на запад“. Никой не се наведе толкова ниско, колкото Джордж Озбърн, финансовият министър на Камерън, в наддаването за китайски бизнес. Силно чувствителните стратегически отрасли като ядрената енергия и цифровите комуникации бяха отворени за китайските компании. На външното ведомство беше казано да смекчи тона относно правата на човека в Тибет и Синдзян и да си затваря очите, докато Пекин затяга хватката си върху Хонконг.
Настроенията обаче се промениха. Решението на Китай да захвърли преструвките си за зачитане на Съвместната декларация за „една държава, две системи” в Хонконг най-после предизвика реакция. Под натиска на консервативните депутати правителството на Борис Джонсън заяви, че ще отговори на плановете на Пекин за ново законодателство в областта на сигурността в Хонконг, като предложи входни визи за гражданите на бившата британска колония. Премиерът също така планира да обезсили ролята на Huawei в изграждането на нова 5G комуникационна мрежа.


Божанов: Грешка беше, че подкрепихме Десислава Атанасова за КС
Работещите в „Градски транспорт“ – Варна се готвят за протест
Земетресение близо до Варна
Започва юлската кампания за кръводаряване във Варна
Колко струва един ден на морето?
Иран започна поклонението за Али Хаменей, очакват се до 20 милиона присъстващи
Путин заяви, че Русия вече контролира изцяло Луганска област
На мушката на Ердоган са не само политическите му опоненти
Япония иска да продава аниме рекламни стоки за $13 млрд, част 2
Япония иска да продава аниме рекламни стоки за $13 млрд, част 1
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
Медицинският Mercedes C 32 AMG отбелязва юбилей
Ferrari 550 с атмосферен V12 се завръща в нов вариант
Влогър изкупи 200 изоставени коли наведнъж
Tesla с 25% ръст на продажбите най-вече заради Европа
Осем хеликоптера са достатъчни за спешната помощ у нас
В кадър: Водолази търсят изчезналото дете в р. Струма
Тръмп се подигра на Тейлър Суифт в навечерието на сватбата ѝ