Целта за климатична неутралност на Китай е добра новина

Това, че президентът на САЩ Доналд Тръмп изважда страната от Парижкото споразумение, бразилският президент Жаир Болсонаро позволява обезлесяването в Амазонка и нарастващите националистически тенденции по целия свят ни кара да бъдем цинични относно важността на климатичната дипломация в наши дни, пише Гернот Вагнер в свой анализ за Bloomberg.

В тези условия декларацията на президента на Китай Си Дзинпин пред Общото събрание на ООН от  тази седмица, че страната му планира да „постигне въглероден неутралитет преди 2060 г.“, още по-изненадваща и значима. Сама по себе си страната може да намали прогнозите за средно глобално затопляне до 2100 г. с до 0,2 до 0,3 ° C.

Понастоящем Китай отговаря за почти половината от световното търсене на въглища и продължава да изгражда заводи, работещи с въглища, но тази ера бързо приключва - много по-бързо, отколкото самите китайски власти може да са предвидили само преди пет години.

Последният ангажимент на Китай следва обещанието на страната от 2015 г. да достигне най-високото ниво на емисиите си до 2030 г. и постепенно да започне да ги намалява.

Изглежда, че новата цел на Пекин е приета въпреки текущата политика във Вашингтон, а не заради нея. Една от възможните интерпретации е, че Китай залага на президентството на Джо Байдън и демонстрира добра воля сега, преди възобновяване на фокуса върху действията в областта на климата в САЩ. Присъединяването на САЩ към Парижкото споразумение би било само малка част от този фокус. Байдън например предложи план за инвестиция в зелена инфраструктура на стойност 2 трилиона долара. Всичко това може да е част от изчисленията на Китай, но новия тласък на неговите нисковъглеродни усилия има много смисъл. Постигането на въглероден неутралитет до 2060 г. няма да бъде лесно, но политиките на световните сили със сигурност са в полза на Китай.

Докато САЩ се превърнаха в най-големия производител на нефт и газ, Китай остава вносител на изкопаеми горива. Азиатската държава бързо увеличи производството на слънчеви панели, отчасти подпомогната от европейски субсидии за търсене и собствени субсидии за предлагане. Сега Китай произвежда над две трети от слънчевите фотоволтаични панели и литиево-йонни батерии в света и 45% от всички вятърни турбини. Междувременно слънчевата и вятърната енергия се изкачиха до две трети от глобалния енергиен капацитет, добавен миналата година, като изкопаемите горива съставляваха само една четвърт.

Действията след обещанието на Китай ще трябва да ускорят този преход, но те следват съществуващите тенденции, вместо да работят срещу тях. В действителност емисиите на CO₂ в Китай могат да достигнат своя пик още през следващите пет години, предвид бързите тенденции на урбанизация.

Въпреки всички тези добри новини, има някои неща, на които трябва да се обърне внимание. Първо, големият въпрос е как обещанието за въглероден неутралитет ще се отрази в предстоящия петгодишен план на Китай. Националната комисия за развитие и реформи дава добра заявка за изпълнение на климатичните цели. Следващият план на институцията, обхващащ периода от 2021 до 2025 г., ще бъде публикуван през март следващата година. Ще бъде важно да се види как ще отрази той обещанието за въглеродна неутралност през 2060 г. и по-широките климатични амбиции на Китай.

Друг важен въпрос е как ще си взаимодействат обещанието за въглеродна неутралност и инициативата "Един пояс, един път". Китай вече е похарчил или обещал около 575 милиарда долара по проекта, почти половината, от които ще отидат за енергийни проекти, някой от които разчитат на въглища.  Има значителни възможности за по-нататъшни действия и в това е смисълът. Положителните сигнали в света на климатичната дипломация са важна първа стъпка.