До края на седмицата България праща готовите документи за ERM II

До края на седмицата България ще прати документите за членство във валутно-курсовия механизъм ERM II. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов по време на брифинг в Министерски съвет, посветен на поредния пакет от финансови мерки за справяне с икономическите последствия от епидемията от коронавирус.

Той подчерта, че към момента България не е теглила заем, а все още използваме „мазнините, които сме си натрупали“, визирайки 10-те млрд. лв. във фискалния резерв.

Eдна от най-бедните страни в Европейския съюз се опитва да се присъедини към валутната зона от 2016 г., за да повиши жизнения стандарт и да избегне отпадането си при вземането на решения на блока. След много неуспехи централната банка даде сигнал, че присъединяването към  ERM II може да се забави до 2021 г., тъй като разпространението на вируса забавя икономиките в цяла Европа.

"Без ERM II няма как стигнем до еврото", казa във вторник от своя страна и финансовият министър Владислав Горанов. Той разкри още, че България е изпратила писмо до Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на възможността за отпускане на суап линия. По думите му, ако страната ни е част от ERM II, ще може свободно и без ограничения да се възползва от валутните суап линии на ЕЦБ с цел да подкрепи валутния борд.

"Очакваме положително развитие като държава, потенциална членка на ERM II. Тази суапова сделка помага на държавите, които са с плаващ валутен курс или са с валутен борд, както е в нашия случай, до определен обем БНБ да може да може да предоставя, без това да утежнява резервите й, български лева на ЕЦБ, срещу което по фиксирания курс да получава евро до размера на одобрената суапова линия. Това е изключително голяма подкрепа и най-малкото гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд", каза Горанов.  Остана без отговор въпросът защо след като българския лев е покрит на 150% с валутни резерви, има нужда да бъде отпускана суап линия. 

Според Борисов "суаповата линия гарантира, че колкото евро имаме, толкова лева ще получим". 

Премиерът не пропусна да отбележи, че влизането в чакалнята на еврозоната води и до влизане в банковия съюз, „където парите са под общ контрол“.

Борисов обаче не спомена, че влизането в банковия съюз носи и негативи за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото.

На първо място надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Страните, които са извън еврозоната са без без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, както и до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките.

Припомняме, че през последните няколко седмици две държави от ЕС - Дания, която е част от ERM II, и Хърватия, която подобно на България кандидатства за влизане, вече поискаха и получиха суап линии.

Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки.

Преди седмица ЕЦБ отпуска нова суап линия в размер на 2 млрд. евро на Хърватската народна банка с цел осигуряване на ликвидност. Продажбата на евро от страна на Хърватска народна банка на междубанковия пазар беше първата подобна намеса от почти 5 години насам. Необходимостта от нова суап линия показва нагледно защо хърватите толкова бързат да се присъединят към валутно-курсовия механизъм, но и повдига много въпроси около това с какъв курс ще бъдат приети.

В момента само една страна – Дания, е член на ERM II. Преди около месец датската крона започна да губи стойност, като по този начин приближи границите на курса от +/- 2,25% около еврото. Същите онези граници, които е длъжна да поддържа по време на членството си във валутно-курсовия механизъм. За да не се стига до по-големи отклонения, се наложи централната банка да предприеме определени действия (интервенира на валутния пазар), с които на практика се стигна до значително намаление на валутните резерви. Това наложи датската централна банка да поиска от ЕЦБ повишение на линията за валутен суап от 12 на 24 млрд. евро.