Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

ИПИ: По-евтини трансгранични плащания в евро – очакванията

Не бива да се подценяват рисковете с евентуално повишаване на цените от банките на вътрешните плащания и преводи заради пропуснати приходи

ИПИ: По-евтини трансгранични плащания в евро – очакванията

Снимка: Архив Ройтерс

Трансграничните трансакции в рамките на Европейския съюз обикновено са евтини в евро в рамките на еврозоната, но могат да останат разубеждаващо скъпи, когато се изпращат или получават извън нея, пише в коментара на Весела Кръстанова от Института за пазарна икономика.

Евтините, ефикасни и сигурни плащания в рамките на ЕС са гръбнакът на вътрешния му пазар. Високите цени създават бариери пред задълбочаването на интеграционните процеси в единния пазар, тъй като са пречки както за потребителите, така и за предприятията.

Още по темата

В същото време разделението между потребителите и бизнесите в еврозоната, които изпращат помежду си пари почти безплатно, и тези извън нея, които могат да правят евтини трансфери само в собствените си страни, се задълбочава. Паралелно с това трансакциите в ЕС с дигитализацията на пазара постоянно растат като брой и обеми.

С оглед на тези процеси Комисията предложи на 28 март тази година изравняване на таксите за трансгранични плащания в евро с тези за вътрешни преводи в националната валута на всяка страна членка на съюза.

Предложението е облечено в разширяване на действието на Регламент 924/2009 и за страните извън еврозоната. Така например, след влизането му в сила превод на 10 евро би струвал за всеки българин не повече от цената за еквивалента им в лева, изпратени чрез вътрешен превод в страната.

Регламентът ще намали таксите както за наредителите, така и за получателите, които в момента са твърде високи в някои от страните извън еврозоната.

Източник: проучване на Deloitte от 2017 за ЕК – Публично обявените такси за най-големите банки във всяка страна членка на ЕС

Предложението също така включва повече прозрачност при плащания с карта или теглене на пари в брой в чужбина – клиентите, при избора им дали да плащат в местна валута или тяхната собствена, ще знаят какви такси ги очакват, което сега често не се случва.

Прилагане на Регламент 924/2009 и в страните извън еврозоната цели, чрез намаляване на  таксите за преводи и плащания в евро, да накара банките да оптимизират и модернизират процесите и инфраструктурата си и да повиши конкуренцията в Евросъюза.

Според оценката на въздействието на ЕК регламентът покрива 80% от всички вътрешноевропейски трансгранични трансакции, а само това би пестило по близо 1 милиард годишно. Също така това би направило единния пазар по-достъпен както за живеещите в еврозоната 360 милиона души, така и за останалите 150 милиона извън нея, които са главните бенефициенти в случая.

Според оценката на въздействието, хармонизирането на таксите за преводи в евро би било най-лесно изпълнимата опция от възможните за Комисията по няколко причини.

Цените за трансгранични преводи в национална валута са високи, защото в процеса на обработка на трансакциите често са включени банки-кореспонденти, клиринг и сетълмент услуги, а и обемът на преводи в националните валути на страните извън еврозоната е малък, което ги прави по-скъпи за изпълнение. Няма централизирана инфраструктура и стандартизиран формат, които да улеснят обработването на тези трансакции.

Но това не е случаят за преводи в евро със Схемата за SEPA кредитен превод, разработена от Европейския платежен съвет (ЕПС), която дефинира общ набор от правила и процедури за извършване на кредитни преводи в евро, както и минимални цени за обработка на трансакциите, независимо дали платецът и получателят са в една държава или в различни страни на територията на SEPA (28-те страни членки на ЕС плюс Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария, Монако и Сан Марино).

Във връзка с това, от гледна точка на  инфраструктурата, която се отразява на цените, в проучване на пазара Deloitte пише следното: „въпреки че разликите между държавите от еврозоната и държавите извън еврозоната за трансгранични картови плащания и теглене на пари в брой са малки, съществуват големи различия при трансграничните кредитни преводи, които не отговарят на разходите на доставчиците на платежни услуги за тях, по-специално в случаите на трансфери в евро.”

ЕК аргументира нуждата от действие на ниво Европейски съюз, защото пазарът не успява да се саморегулира последните 17 години, т.е. от момента на хармонизиране на таксите за страните в еврозоната и влизане в сила на първия регламент, който оставя останалите страни извън нея.

Регламентът дава шанс на страните извън еврозоната да се присъединят доброволно с идеята, че те така или иначе ще приемат единната валута. Конкуренцията, представена от финтех компаниите (TransferWise, PayPal), предоставящи финансови услуги на потребители за трансгранични преводи и плащания безплатно или на много ниски цени, е с още твърде малък пазарен дял и е резервиран вариант за финансово и ИТ грамотните потребители, които като цяло не са голяма част от населението. Така тази конкуренция не е достатъчен натиск върху банковия сектор да намали цените.

За ефектите от политиката можем да съдим по Швеция, която доброволно се присъединява към изискванията по първия регламент, изравняващ цените за трансакции в еврозоната още през 2002. (Необходимо е да се отбележи, че подобна доброволно присъединяване винаги е било - и още е възможност, за всяка страна извън еврозоната.)

Швеция изравнява цените за трансгранични трансакции в крони с тези за вътрешни преводи, което води до изравняване на цените и за преводи в евро. При проучването за ефектите от политиката на Deloitte шведското министерство на финансите изтъква две причини за решението: желание да се увеличи нивото на интеграция на страната в ЕС и оказване на натиск върху шведските банки да развият платежни функции, които са конкурентоспособни - а именно по-автоматизирани, като по този начин ще бъдат от полза за потребителите и малките и средни предприятия, които не могат да договарят транзакционните цени с банките за разлика от големите корпорации, които имат споразумения за управление на паричните потоци. Сега шведските потребители и предприятия се радват на евтин достъп до целия пазар в еврозоната.

Рисковете обаче не бива да се подценяват. Нежелан ефект би имало повишаването на цените за вътрешни плащания и преводи, ако банките се опитат да възстановят някои от тези пропуснати приходи, които генерират сега с високите цени за трансгранични преводи в евро. Тогава целият регламент ще се обезсмисли заради преобладаващия дял вътрешни трансакции спрямо трансграничните.

Особено значим би бил ефектът за страните с най-високи такси за трансгранични преводи в момента – България (с най- високи такси от всички страни), Хърватия, Румъния, Чехия.

Желателно би било доставчиците на платежни услуги (банките) да оптимизират процесите си с нови приходи от допълнителни услуги, както и с увеличения обем на трансгранични трансакции, които се очакват и които в момента не достигат пълния си потенциал, понеже таксите са голяма пречка за потребителите.

ЕЦБ публикува годишния си доклад за надзорна дейност преди седмица и в него се отчита притеснението, че рентабилността в среда с нисък лихвен процент е основно предизвикателство за европейските банки, които освен това сега трябва да се адаптират към дигиталното банкиране и отвореното банкиране, в сила от началото на тази година.

Тези притеснения обаче нямат законодателна тежест, докато предложението на Комисията за по-ниски такси за трансгранични трансфери в евро вече се предава на Парламента и Съвета. Промени в сегашната система биха били желани и приветствани, особено за страна като България, където тези такси са чувствително по-високи - стига, разбира се, рисковете, споменати по-горе, да не се изпълнят.

* Весела Кръстанова е стажант в ИПИ.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

1
 
2
 
1
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
То и сега банките ползват SEPA, но си взимат 10 евро за SWIFT. Обаче при нас няма кой да го види.

Още от Бюджет и финанси
В Русенско 930 земеделци имат пропуски в данъчните си декларации