ОИСР: Глобалната криза при стомната се задълбочава

Световната стоманодобивна индустрия е изправена пред нарастваща криза, тъй като субсидираното производство и излишният капацитет продължават да изкривяват пазарите. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посочва, че подкрепяното от държавата производство на стомана, особено в Китай, оказва нарастващ натиск върху производителите в Европа и други икономики от организацията.

Глобалният капацитет за производство на стомана продължава да се разширява въпреки слабото търсене, което заплашва да понижи цените и да наруши конкуренцията, пише Euronews, цитирайки ОИСР.

Стоманата е важен материал за широк спектър от индустрии, от строителството и производството до електрическите превозни средства и центровете за данни.

ОИСР твърди, че държавните субсидии са основен двигател на глобалния свръхкапацитет, като голяма част от увеличението на капацитета за производство на стомана през последните две десетилетия се случва извън страните от ОИСР, често с държавна подкрепа.

Според групата, през 2024 г. средностатистическата китайска стоманодобивна фирма е получила субсидии, 15 пъти по-големи от тези, предоставени на компании в другите страни, спрямо общите активи.

В същото време китайските производители са изнесли рекордните 131 милиона тона стомана през 2025 г., което е увеличение от 153% спрямо обемите за 2020 г. и надхвърля общото производство на стомана в Европейския съюз (ЕС) през същата година.

Предупреждението идва на фона на очакванията на ОИСР, че световният свръхкапацитет за производство на стомана ще нарасне от 640 млн. тона през 2025 г. до 745 млн. тона до 2028 г., тъй като капацитетът продължава да расте много по-бързо от търсенето.

Очаква се Китай да играе основна роля в това разширяване, като страната планира да увеличи капацитета си за производство на стомана до 38,6 млн. тона до 2028 г.

Ако тези проекти продължат, ОИСР твърди, че глобалният излишен капацитет ще надхвърли настоящото годишно производство на стомана на всички страни от ОИСР с почти 320 млн. тона, което подчертава мащаба на дисбаланса, пред който е изправена индустрията.

Политиците се опасяват, че този свръхкапацитет може да подкопае рентабилността и дългосрочната жизнеспособност на местните стоманодобивни индустрии, увеличавайки зависимостта от вноса на материал, считан за стратегически важен за строителството, отбраната, енергийната инфраструктура и производството.

ОИСР също така открива доказателства, че някои износители може да заобикалят търговските бариери, като изпращат полуготова стомана до Югоизточна Азия за обработка, преди да я реекспортират към пазарите на ОИСР.