Защо стоманата е толкова важна за икономиката на Германия?

Германската стоманодобивна промишленост е в смут и е изправена пред трудна и сложна ситуация. Стоманата се съдържа в над 75% от всички продукти – от кухненски столове и автомобили, до мостове и вятърни турбини. Това обаче по никакъв начин не означава автоматично високи нива на продажби за производителите в Германия, пише германското издание Tagesschau.

Това е така, защото на световния пазар на стомана е налице свръхпредлагане. Този продукт е и доста евтин, главно защото страни като Китай го субсидират.

Тази ситуация се изостри от търговския конфликт между САЩ и Китай. Тъй като азиатската страна вече не може да продава евтината си стомана в САЩ, тя залива европейския пазар. И макар Германия да е безспорно производител номер едно на стомана в Европа, 37-те млн. тона, произведени миналата година, представляват по-малко от 4% от количеството, с което Китай заля световния пазар.

За големите германски производители на стомана като ThyssenKrupp или Salzgitter става все по-трудно да се справят с тенденциите, защото са изправени пред многобройни регионални недостатъци. Те включват високи разходи за електроенергия и труд, коментира експертът Дирк Нимайер от PwC.

„Следователно е много трудно да се конкурира на пазара само по цена“, посочва той.

Производството на стомана всъщност изисква изключително голямо количество енергия и произвежда голямо количество въглероден диоксид. Поради тази причина то се счита за замърсяваща индустрия.

Под натиска на политици и Европейския съюз (ЕС) производителите на стомана в Германия реализираха огромни инвестиции в преминаването към т.нар. „зелена“ стомана. Това представлява допълнителна тежест за компаниите. Досега тези инвестиции не са се изплатили. Необходими са огромни количества „зелен“ водород, който е много скъп и не се предлага в достатъчни количества в Германия. Поради това най-големият производител на стомана в света, европейско-индийската компания ArcelorMittal, отложи плановете си за своите германски заводи в Бремен и Айзенхютенщат това лято.

Ако индустрията в Германия иска да оцелее, тя се нуждае от масивна подкрепа: по-ниски разходи за енергия, по-благоприятни условия за производство и по-малко регулации, изтъкват анализатори. Те също виждат прехода към „зелена“ стомана като възможност, но индустрията се нуждае от помощ заради високите разходи.

Ново проучване, финансирано от фондация „Ханс Бьоклер“, която е свързана със синдикатите, предупреждава за опустошителните последици от спада или дори края на германската стоманодобивна промишленост. При най-мрачния сценарий това може да доведе до макроикономически щети на стойност до 50 млрд. евро за германската икономика. „Това съответства дял от 1,2 процента от брутния ѝ вътрешен продукт“, изтъква експертът Патрик Качмарчик.

Пандемията от коронавируса и търговският спор със САЩ демонстрират огромните икономически проблеми, които възникват, когато една страна е твърде зависима от чуждестранен внос.

Освен това стоманата е ключов материал и за отбранителната промишленост. Предвид напрегнатата ситуация със сигурността в Европа, много анализатори смятат, че спадът в тази индустрия е изключен.

Карстен Бжески, главен икономист в ING Diba, е съгласен с това. „Във време, когато концепцията за стратегическа автономност най-накрая получава ясна форма, запазването на тази ключова индустрия е особено важно за Германия и Европа“, изтъква той. 

Основната причина за запазването на индустрията обаче са работните места, които тя осигурява. В Германия стоманодобивната промишленост осигурява работа на близо 90 хил. души, концентрирани предимно в части от Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония и Саарланд. Евентуален спад в индустрията би довел до мащабни сътресения в работната сила.

Тъй като над 40% от служителите в стоманодобивната промишленост са на възраст над 50 години и имат малък шанс да намерят алтернативна работа, това води до изключително разочарование и неудовлетвореност.

Германското правителство очевидно вече е осъзнало всичко това. То възнамерява да въведе по-ниска цена на електроенергията за промишлеността. Мащабните правителствени инвестиционни пакети би трябвало да помогнат и на стоманодобивната промишленост. Поради тази причина цените на акциите на големи германски производители на стомана като ThyssenKrupp и Salzgitter се възстановиха след скорошните големи понижения.

Учени от Манхаймския университет призовават за още повече мерки, като по-голямо федерално участие, например под формата на дял в компании в тази ключова индустрия. Това напомня подхода, възприет от провинция Долна Саксония, която държи 26,5% дял в Salzgitter AG, което я прави най-големият единичен акционер в групата.