Германия иска да е военната сила на Европа, но Китай може да се окаже пречка

Фридрих Мерц иска да превърне Германия във водеща военна сила в Европа. Но Китай все още държи юздите благодарение на контрола си върху ключови минерали, необходими на европейската отбранителна индустрия, пише Politico в материал.

„Ако материалите, произведени от Китай, внезапно изчезнат, това може да спре нашите планове за отбранителна индустрия“, предупреди Якоб Кулик, изследовател в Техническия университет в Кемниц и експерт по политиката за редкоземните метали.

Планът на германския канцлер да превърне въоръжените сили на страната си в „най-силната конвенционална армия в Европа“ идва на безпрецедентна цена. Берлин обеща да похарчи стотици милиарди за отбрана до 2029 г., разбивайки на пух и прах десетилетия фискални ограничения.

Голяма част от тези пари вече са в движение. Поръчките за военни превозни средства достигат четирицифрени числа, производството на ракети се увеличава, а търсенето на боеприпаси нараства бързо.

Отбранителните фирми се надпреварват да преоборудват фабрики и да възстановят дълго неизползваните производствени линии с надеждата да съживят индустриалната база, повехнала след Студената война.

Но превъоръжаването се изгражда върху крехка основа.

Зависимостта от ключови суровини

Всеки танк, ракета или дрон, поръчани като част от превъоръжаването на страната, зависи от суровини, които малцина хора извън отбранителната индустрия биха могли да назоват.

Според Федерацията на германската индустрия (BDI), най-голямата индустриална лобистка група в страната, редкоземните елементи като неодим и диспросий, заедно с волфрам, графит, титан и магнезий с висока чистота, са гръбнакът на висококачествените военни системи. Те са в основата на радарни системи, електромотори, насочващи перки за ракети, термовизионни мерници и задвижване на дронове – основата на съвременната война.

Повечето от тях идват от Китай.

BDI предупреждава, че ЕС внася 95% от всичките си стратегически суровини – и разчита на страни извън ЕС за 90% от тях. Собственият процес на вътрешна обработка на Германия е почти несъществуващ. Междувременно Китай контролира повече от 50% от световния капацитет за обработка на много ключови метали – и до 86% на някои от най-важните за отбраната, включително галий и германий.

Рискът става по-сериозен, колкото по-усъвършенствани са оръжията. Изтребителите Eurofighter разчитат на здрав, лек титан – предимно обработван в Китай – за своя скелет и специални топлоустойчиви метали в двигателите си. Rheinmetall потвърди, че бронебойните им танкови снаряди използват плътни волфрамови сърцевини.

При запитване от Politico от германското министерство на икономиката признаха рисковете, свързани със суровините, за отбранителния сектор, но не предоставиха конкретни данни, позовавайки се вместо това на индустриални асоциации като BDI.

Заплахата обаче не е само на теория. Китай активно ограничава износа на ключови суровини за западните отбранителни фирми, което води до забавяне на производството и повишаване на разходите за цялата индустрия. Това е особено притеснително за САЩ, най-вече след като Пекин блокира износа на 11 ключови материала в отговор на тарифите на Доналд Тръмп – ограничение, което оттогава бе отменено.

„Макроикономически това е основен риск – няма съмнение“, казва Кулик. Дори ако Пекин запази износа отворен, предупреди той, структурната зависимост остава. „Всички страни, които използват тези технологии – Франция, Испания, Великобритания – всички те разчитат на едни и същи вериги за доставки и всички те водят обратно към Китай“, допълва той.

ЕС е твърде мек, Берлин е твърде бавен

Въпреки че ЕС обеща да осигури достъп до ключови суровини, Кулик твърди, че не е направил необходимите стратегически заключения. „Това е единствената област, която според мен напълно сме пренебрегнали – както в ЕС, така и в Германия“, казва той.

Законовите рамки от двете страни на Атлантика са коренно различни. Вашингтон ги третира като стратегически активи и текстове като Закона за отбранителното производство позволяват на правителството да финансира местния добив, да управлява веригите за доставки и да приоритизира отбранителните нужди при извънредни ситуации. САЩ поддържат национален резерв чрез Агенцията за отбранителна логистика – федерална система, предназначена за военновременни непредвидени ситуации. Въпреки това, те продължават да се нуждаят от Китай.

Брюкселв същото време, е поел по по-смекчен път: Законът за ключовите суровини установява цели и рамки на високо ниво, но оставя действителното прилагане на доброволна координация между страните членки – без централен орган, който да подкрепя прилагането. „Нямаме държавни резерви, за разлика от газа или петрола“, посочва Кулик и допълва: „Този вид превантивна, стратегическа готовност – все още не я виждам“.

Според някои законодатели в Берлин настоящият подход на ЕС не е достатъчен.

Ванеса Цобел от консервативните християндемократи, член на Комисията по икономически въпроси на Бундестага, е критична към Закона на ЕС за ключовите суровини, наричайки го добронамерен, но неефективен. „Той назовава проблема, но се губи в бюрокрацията“, каза тя. Вместо това, твърди Цобел, националните правителства трябва да се намесят там, където Брюксел се колебае – особено когато става въпрос за отбрана.

Според Цобел зависимостта на Германия от суровини е директна заплаха за националната сигурност. „Без сигурни вериги за доставки не може да има надеждно военно възпиране“, отбелязва още и допълва: „Да ставаме толкова зависими в ключови за сигурността области е безразсъдно“.

И макар самата тя да подкрепя създаването на национални резерви, Цобел вижда това само като краткосрочно решение. „Стратегическият резерв има смисъл във времена на криза, но всеки запас е ограничен“, казва тя. „Ако искаме истинска устойчивост, трябва да направим структурни промени“, допълва още.

Това означава възстановяване на собствените ресурси на Германия. „Твърде дълго бяхме твърде самодоволни“, добавя тя, посочвайки неизползваните литиеви находища и политическата съпротива срещу местния добив. „Всеки, който иска устойчива отбранителна индустрия, трябва да разреши минните обекти, да одобри добива и да приоритизира финансирането“, отбелязва Цобел.

По-широкото послание е, че Германия трябва да спре да разчита на пазарните сили и да започне да мисли като геополитически играч. В нашето мислене трябва да настъпи повратна точка, коментира тя, правейки препратка към обещанието на бившия канцлер Олаф Шолц да промени фундаментално подхода на Германия към сигурността и отбраната след руската инвазия в Украйна. „Всичко е политическо. Всичко е стратегическо“, категорична е Цобел.