Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Основателно ли се обиди бизнесът на финансовия министър?

Работодателите се засегнаха от думите на Асен Василев, че са некадърни, защото дават ниски заплати

Основателно ли се обиди бизнесът на финансовия министър?

Снимка: БГНЕС

По време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който бе обсъден бюджетът за тази година, финансовият министър Асен Василев си изпусна нервите и обяви, че е крайно време „от пазара да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни“. Според Василев тези компании не можели да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците си и тук работникът не можел да изкара 710 лв., докато в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро.

Подобно изказване действително е крайно неуместно, когато идва от финансов министър, който получава държавна заплата. И бизнесът основателно „подскочи“, защото нито тонът, нито формулировката, нито мястото бяха добре подбрани. 

Петте национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ изпратиха гневно писмо в отговор на думите на Василев. В него те му припомнят, че в България половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера, а на минимална заплата в частния сектор се назначават хора с ниска или изцяло липсваща квалификация и опит.

„В малките населени места и в общините с преобладаващо ромско население работодателите поемат социалната функция на държавата, като обучават и квалифицират напълно неграмотни и без никаква квалификация хора и им плащат колкото изкарват. Вместо да получат благодарност, работодателите в такива общини сега ще бъдат обявявани за некадърни. Да, в чужбина такива хора получават повече, но за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече“, пише в писмото. 

Още по темата

Според бизнеса непремереният ръстът на минималната работна заплата за някои икономически дейности и райони на страната води до изравняване на всички възнаграждения на нивото на минималната запалата и демотивиране на работещите да се квалифицират и полагат по-производителен труд. Т.е., според работодателите, проблемът не е в нивото на заплащане само на наетите на минимална заплата, а е структурен проблем, свързан с цялостното ниво на заплащане на труда.

Според бизнеса минималната заплата е резултатна величина и се определя от количеството и качеството на положения труд, а не е социална помощ.

Работодателите припомнят на финансовия министър, че „некадърният“ български работодател, за разлика от европейските си колеги, е принуден да плаща непосилни сметки за електроенергия „заради продължаващото вече години „кадърно“ управление на енергийният сектор в България“.

Бизнесът се оплаква, че с изключителни усилия намира работници с образование, умения и компетенции на прилично, но недостатъчно високо ниво, заради изключително „ефективното“ управление на образователният сектор с наливане на средства без поставяне на условия за подобряване на качеството на завършващите.

Работодателските организации подчертават още, че през последните две години няма „елементарна сигурност във връзка с пандемията, заради изключително „компетентното“ въвеждане на безсмислени мерки, което продължава и понастоящем“.

Бизнесът обаче забравя да отбележи, че в огромен процент от случаите, особено когато говорим за български дружества, не за чуждестранни, опериращи тук, работниците са принудени да полагат труд, без да са осигурени адекватно. В масовия случай работникът работи по договор на минималната заплата за своята професия, а останалото взима „под масата“. В огромен процент от случаите с трудности с намирането на квалифицирана работна ръка става дума не за липса на кадри, а за такива, които не искат да работят за предложено възнаграждение.

Действително бизнесът в България, както и навсякъде по света, пое огромният товар от COVID кризата, но както сметките за ток на бизнеса станаха тройни, така и тези на битовия потребители се увеличиха.

Напоследък дружествата излизат с доста противоречиви послания. Така например в отчета на „Елхим – Искра“ ЕАД, където Васил Велев, председател на АИКБ, е и основен акционер, пише следното: „Ако натискът върху цените се подхранва от по-големи от очакваното повишения на заплатите, или ако икономиката по-бързо се завърне към функциониране при пълен капацитет, инфлацията може да се окаже по-висока". 

Настоящият текст няма за цел да повтаря написаното за инфлацията в учебниците по икономика, а само да припомни, че повишението на заплатите не е основната причина да я има. Поскъпването на суровините, горивата и доставките също са фактори и задържането на възнагражденията далеч няма да спре устрема на цените.

И още нещо – гневът към Асен Василев беше подхранен още преди месеци, когато стана ясно, че максималният осигурителен праг се планира да се вдигне до 3400 лв. Това предизвика огромна вълна от недоволство, предимно от IT сектора.

Според сега действащото законодателство в момента осигуровки се дължат само върху трудово възнаграждение до 3 хил. лв. на месец. Реално, с промяната хората с високи доходи ще плащат по 55 лева повече на месец за осигуровки към държавата. Съвсем отделен въпрос е дали е редно изобщо да има максимален праг и дали предложението за повишение е адекватно.

Припомняме, че през 2020 г. лицата с годишна данъчна основа над 120 хил. лв. са внесли в държавната хазна 586,839 млн. лв. под формата на данък върху доходите. Броят им е 18 018 души и става дума за хора предимно с доходи над 10 хил. лв. месечно. Справка на Investor.bg показва, че общо за цялата 2020 г. приходите от данъци върху доходите на физически лица са в размер на 4,183 млрд. лв., което означава, че лицата с годишна данъчна основа над 120 хил. лв. са внесли в бюджета около 14% от постъпленията от данък върху доходите. 

Според последните данни на Евростат България е с най-ниската минимална заплата в ЕС. През януари 2022 г. 13 страни, основно разположени в източната и южната част на ЕС, са имали минимално заплащане от под 1000 евро на месец. „Лидер“ в тази класация за поредна година е България, където минималната заплата е 332 евро. След нея са Латвия (500 евро), Румъния (515 евро), Унгария (542 евро) и Хърватска (624 евро). Най-високото минимално заплащане в тази група е в Португалия – 823 евро.

В Словения (1074 евро) и Испания (1126 евро) минималните заплати са малко над 1000 евро месечно, докато в останалите шест страни членки те са над 1500 евро на месец: Франция (1603 евро), Германия (1621 евро), Белгия (1658 евро), Нидерландия (1725 евро), Ирландия (1775 евро) и Люксембург (2257 евро).

За сравнение, федералната минимална заплата в САЩ се равнява на 1110 евро през януари 2022 г.

От числата е видно, че сред групата от 21 страни в анализа на Евростат (21 от общо 27 страни членки на Европейския съюз имат минимални заплати на национално ниво, което прави Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция изключение) най-високото минимално заплащане е почти 7 пъти по-високо от най-ниското, или иначе казано минималната заплата, която българите взимат, е 7 пъти по-малка от тази на гражданите на Люксембург.

Според данни на НСИ в България над 2,2 млн. души получават заплата която е между средния доход за страната и линията на бедност. Това е огромен процент от трудовото население на страната. Излишно е да пишем и за ножицата между „работещите бедни“, средната класа, която почти я няма, и богатите, която обаче доста изкривява осредняването на доходите в страната. За разликите между възнагражденията в София и Видин също няма нужда да говорим, само ще припомним, че цените в хранителните вериги магазини са еднакви за цялата страна.

Ситуацията е пълна с противоречия – от една страна са компаниите, които едвам оцеляват и се чудят как да не освобождават персонал (какво остава за повишение на заплатите), а от друга са „бизнесмени“, които се оплакват от лошата държава, припичайки се на някой плаж на Малдивите например.

Така че вместо да си подмятат остри реплики през медиите, навярно ще бъде далеч по-практично, ако държавата и бизнесът седнат на една маса (не само протоколно) и обсъдят честно реалните проблеми с пазара на труда и доходите.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (13)

   1| 2    
0
 
6
 
13
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Поддържам Асен Василев.По образование съм икономист и съм убеден в това което ще напиша.В България липсва истински пазар на труда. Работил съм 15 години в частния сектор и винаги съм осигуряван на минималната за страната заплата, а съм получавал в пъти повече. Така е и с почти всички мои познати. Това означава, че тези фирми са в черния или сивия сектор. Това означава още, че коректните фирми към държавата стават неконкурентно способни на пазара. Според мен обаче трябва да се наблегне на финансовия контрол а не да се увеличава само минималната работна заплата.Работих като общ работник в частния сектор и при мен е идвал финансовия директор да ме пита мога ли да свърша определена работа от която фирмата губеше много пари. Отговорих му че мога ако не бутам ръчната количка по 12 часа на ден а ми предостави бюро. Фирмата фалира но на такива като мен бюро не се полага. Такива случаи са били в ТРИ фирми. И трите фалираха. Вадил съм фирма от фалит, която беше 1 в бранша си / колко хора могат да се похвалят с това /, но 15 години след това освен общ работник друго не са ми предлагали. Икономиката е доста сложна наука и не е за некомпетентни и некадърни работодатели. Аз лично съм се сблъсквал с много такива да не кажа ВСИЧКИТЕ.
0
 
9
 
12
преди 3 месеца
Българските работодатели са крадци, лъжци, робовладелци и некадърници.
3
 
2
 
11
abdul до: ivan.ivanov
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
А трябва ли стандарта да се вдига с еврофондове? И защо (на кого) му трябва единен пазар при толкова различни ценови равнища?
0
 
8
 
10
ivan.ivanov до: mick
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Пари няма, защото мафията открадна парите от Европа, предназначени да повишат стандарта на живот в България. Ако парите от еврофондовете бяха отишли по предназначение, сега стандарта на живот щеше да е три пъти по-висок.
0
 
7
 
9
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
МРЗ-330 Евро, Корпоративен данък-10%, Необятен Европейски безмитен пазар, стига с тоя рев че нашите родни кожодери са все ощетени и нямат възможност да осигурят по високи доходи на своите служители, това вече се изтърка само където България се обезлюди!

Още от Бюджет и финанси
П. Вълков: Механизмът за възстановяване и устойчивост ще предпази от рецесия