Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Трябва ли България да поиска изключение от инфлационните критерии за еврото?

Фискалната политика на правителството е "по-скоро разумна" въпреки критиките за увеличен дефицит от около 5%, посочи Красимир Катев

гледано: 1452   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
1 гласа
Най-проблематично за България е дали ще може да изпълни инфлационните критерии за влизане в еврозоната, но страната все пак може да действа по подобие на Хърватия и да поиска изключение от тях. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Красимир Катев, управляващ партньор в "Делта кепитъл инвестмънтс" и бивш зам.-министър на финансите, като предвиди едноцифрено ниво на инфлацията в страната до края на годината.
Още по темата

Хърватия се присъединява една година преди нас – много умело успяха да вземат изключение от инфлационния критерий, посочи той.

Той обаче изрази притеснение за следващата година, когато в еврозоната се очаква драстично забавяне на инфлацията до около 3,5% и не е ясно дали дали страната ни ще можем да покрие инфлационния критерий. Според него би било успешен ход да поискаме изключение заради войната и еднократни фактори.

„Трябва със сигурност да знаем, че приемането на еврото от 1 януари 2024 г. ще стане факт – и това ще бъде една допълнителна антикризисна мярка“, отбеляза финансистът.

По думите му не може да има притеснения за сериозно ускорение на инфлацията след приемането на еврото – наблюдаваното увеличение в новоприсъединили се членове като Прибалтийските държави е било около 0,3-0,4%.

„Правителството може успешно да се възползва от ситуацията със сравнително добрата доходност на дълга на страната, като емитира нов външен дълг в евро и долари по-късно през годината, коментира финансистът.  – Рисковата премия, която България плаща над германските държавни ценни книжа, е около 80 базисни пункта, което е доста прилично – при Италия същата премия вече е около 2%.“

Катев определи макроикономическата ситуация в страната като "много стабилна", а фискалната политика на правителството като "по-скоро разумна" въпреки критиките за увеличен дефицит от около 5% заради закъснелите помощи за бизнеса за справяне с последиците от пандемията.

„Средствата вероятно ще се използват и за краткосрочни мерки като социални разходи, така и за дългосрочни инфраструктурни проекти с постепенно увеличение на инвестициите в тях“, каза Катев, като цитира последната средносрочна прогноза на Министерството на финансите.  

В коментар за промяната на монетарните политики на централните банки в борбата им с инфлацията Катев прогнозира, че данните за април може да покажат преминаване на пика на повишаване на цените в САЩ. „Най-вероятно лихвеният процент в САЩ ще достигне 3,25-3,5% до края на годината, а очакванията са и Европейската централна банка да завърши годината с лихвени нива от 1,25-1,5%", посочи финансистът. Той смята, че пазарите са калкулирали 40-50% риск от рецесия в САЩ или растеж близо до нулата, като може да се очакват допълнителни 10-15 процента спад в цените на акциите при сегашните разпродажби.

Кои ще са дългосрочните ползи от приемането на еврото в България? Ще успеят ли управляващите прозрачно и ефективно да инвестират средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост? Какво още се случва на капиталовите пазари и как войната в Украйна ще се отрази на съперничеството между Китай и САЩ?

Отговорите на тези въпроси ще получите, ако гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
България, трябва да поиска да я изключат от еврото по принцип. Едно робство по-малко!

Още от Бюджет и финанси
Приходите на митниците са нараснали с 31% през май