Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Блогосфера

Ползите от клуба, наречен "еврозона"

11 големи стари икономики създават еврозоната, в следващите 16 години се присъединяват още 10 държави, а още три копнеят за влизане

Ползите от клуба, наречен "еврозона"

Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Ако гледаме на еврозоната като на събиране в ексклузивен клуб, първоначално в него влизат само 11 страни. Доста мощни държави, като Германия, Франция, Испания, Холандия, Австрия, Италия се отказват от дълголетни валути, като германската марка, френския франк, холандския гулден, австрийския шилинг, италианската лира, испанската песета. Скоро младите хора в тези държави няма да си спомнят нищо за португалското ескудо, ирландската лира или финландската марка.

Историята на ексклузивния клуб 

Такива звучни имена като гулден, песета, ескудо, шилинг изчезват завинаги. Знаете ли, че австрийската стотинка се казваше грош, а португалската - сентаво. Стотинката на германската марка беше пфенинг, а тази на италианската лира - центезима, докато на испанската песета - сентимо.

Младите холандци никога няма да са пипали гулден, така както младите австрийци ще видят шилинг само в музеите.

Този клуб на 11 големи стари икономики създава еврозоната на 1 януари 1999 г.

Но към този него в следващите 16 години бързат и се присъединяват още 10 държави, а още три искат да го направят. Само пет държави от еврозоната не бързат да приемат еврото. Но две страни извън нея са го приели през „задния вход“, тоест - без да имат представител в Европейската централна банка (ЕЦБ) и без да получават облагите от европейския надзор на своите банки.

Реално започвайки с 11 страни, добавяйки 10 и още 3 желаещи, клубът може да достигне 24 държави. А за целия този период нито една страна не е напуснала семейството на еврото.

Гледан отстрани, клубът на еврото остава много желан. Мнозина вероятно ще се учудят, че страни като Малта и Кипър са приели общата валута сравнително скоро - от 1 януари 2008 г. Тоест - в окото на последната голяма криза. Последната влязла страна е Литва - през 2015 г., а преди това го направиха Латвия през 2014 г. и Естония през 2011 г. Словакия е вътре от 2009 г., а Словения - от 2007 г.

Още по темата

Гърция се бори със зъби и нокти да бъде приета за член от януари 2001 г., казвайки сбогом на нестабилната драхма и качвайки се на голям и стабилен кораб.

Косово използва еврото от 2002 г., а Черна гора от 1999 г. (първоначално като германска марка).

Желание да се присъединят към еврозоната са изявили България, Хърватия и Румъния. Засега само 5 членове на Европейския съюз не бързат да се присъединят. Това са Полша, Чехия и Унгария, както и старите членки Дания и Швеция. И петте страни обаче са в сърцето на Европа и са толкова интегрирани в нея, че реално са тясно свързани с еврозоната.

Е, след като французинът, холандецът, германецът и австриецът са се отказали от техните силни валути, защо и българинът да не се откаже от лева? Би ли направил холандецът нещо, което не е в негов интерес? 

Предизвикателствата пред 21-годишния валутен съюз

„Когато преди над 20 години стартирахме процеса по изграждането на нашата обща валута, често ни казваха, че сме луди. Днес почти не чуваме това“, призна през миналата година тогавашният все още председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. Юнкер беше един от архитектите на еврото. Той председателстваше и срещите на финансовите министри на Еврогрупата по време на финансовата криза, която почти доведе до края на валутата.

Анкета

Каква трябва да е паричната политика на България в краткосрочен и средносрочен план?

Коментирай

Гръцката дългова криза със сигурност беше най-ясният символ на трудностите, с които се сблъска еврото през годините. Гърция приключи третата си спасителна програма през миналото лято, вероятно най-болезнената глава в най-новата история на единната валута.

„Присъствието на Гърция в Еврозната е било съществен фактор за измъкването на страната от финансовата криза“, каза преди дни банкерът Левон Хампарцумян пред Bulgaria ON AIR. В началото на 2020 г. Fitch Ratings повиши кредитния рейтинг на страната от ВВ- на ВВ, тъй като ръстът на брутния вътрешен продукт на страната и фискалната дисциплина са запазили устойчивите нива на държавния дълг.

Контрапунктът не може да е по-голям. Преди 8 години Гърция, Португалия, Испания и Италия се сочеха за фалирали държави без шанс за измъкване. Като следващи бурета с барут, които ще експлодират, се сочеха Франция и Холандия. Американските медии обаче не познаха или по-скоро не успяха. Еврото се оказа котвата, за която европейските закъсали държави се закачиха и издърпаха.

За разлика от Аржентина, която от една от 10-те най-богати държави в света преди 100 години, започна да влиза от криза в криза и затъва все повече. Защото девалвацията на валутата не е решението и защото всяка власт е изкушена да пусне печатницата. И защото когато девалвираш валутата си, казваш на местните спестители и инвеститори: „вие не сте важни, искаме да девалвираме, за да засилим износа си, да затрудним вноса, и да привлечем туристи с по-ниските цени в чужда валута“. Но това не работи. Това е просто популистки ход, който не сработва, защото световната икономика е отворена и парите могат да избягат. Защото спестителите ще си кажат „ще си купя имот в Монако, Виена, Париж или където и да е, само не в Буенос Айрес“.

Позицията на Стив Ханке

Стив Ханке, който отявлено мрази еврото и проекта на ЕС, отбелязва правилните фактори, като каза преди дни: „Стоянова и останалите се втурнаха в нещо, което напълно не разбират. Става дума за финансовите и икономическите аргументи, които стоят зад борда. Явно не осъзнават, колко е опасно да си играят с валутния курс и изобщо да повдигат този въпрос“, изтъква Ханке. И добавя: „Важността на стабилността е изключителна, особено за държави като България, която е изложена на толкова много външни рискове."

Но въпреки че Ханке сочи политиците ни за неразбиращи и страната - за изложена на външни рискове, той не предлага стабилност. При реализиране на тези външни рискове, които той от дипломатичност не споменава, и тези политици, за България ще остане само девалвацията. Гърция нямаше варианта на девалвацията и като резултат избегна аржентинския сценарий въпреки тежкото си финансово положение. Разбира се, Ханке е против влизането в еврозоната, защото така неговият проект (валутният борд) ще загине. Нека не забравяме, че е бил консултант на Аржентина, Босна и Херцеговина и Югославия, които не са особено успешни проекти. А други негови проекти, като Естония и Литва, вече са членове на еврозоната.

Днес нещата в еврозоната изглеждат доста по-различно. От дванадесетте страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България все още не са част от еврозоната. За разлика от това, само на Румъния и България бе отказано влизане в Шенген, въпреки че Европейската комисия счита, че и двете страни са готови да се присъединят. 


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (13)

   1| 2    
1
 
2
 
13
Dr. Vatnikov до: dikens15
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
То за да разбереш нещо, трябва да имаш нещо в главата.
Чети и ще разбереш.
Или четенето не е по твоята част?!
2
 
4
 
12
dikens15 до: Бидонойл
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
И какви са ползите от еврото, че не ги разбрахме ??? Освен, че батко и братко като дойдат на власт ще се набалбукват с евтини кредити. И че политиците заедно с банкерчетата ще си въртят схемичките.
2
 
3
 
11
ing5rov до: Бидонойл
преди 7 месеца
кукоооо , България не е Гърция , ти май не стопляш разликата в отношението на америка и ЕС ... там да си чул да горят вносен бокклук ?!
3
 
5
 
10
ing5rov до: mpy_yordanov
преди 7 месеца
Абе Марияне , ти сериозно май си мислиш , че въвеждането на еврото ще реши най тежките ни проблеми ?!
Кое ще е положителното ... пак ше си получаваме колониалните заплати / разделени на две в най добрия случай/ и ше имаме европейски стандарт на цените !
4
 
7
 
9
mpy_yordanov до: ing5rov
преди 7 месеца
ако не го приемеха обедняването щеше да е сигурно на квадрат и куб!
бъркате ефект от еврото с ефект от автоматизацията, от роботизацията от емиграцията от интернет ИИИ разбира се от по-малкия дял отиващ за труда, спрямо този отиващ за капитала. Тоест средната класа умира.

за това не е виновно еврото. Виновни са други процеси, те са глобални и няма спасение, без евро или с евро

Но с еврото ефекта ще е в пъти по омекотен и тоест положителен

Иначе ще си остане територия е тук таме население.

Още от