Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Скокът в цените - първо при енергията и металите, после и в други индустрии

Промените в цените не стават равномерно във времето, а още повече е очевидно, че различните цени нарастват различно, пише икономистът Лъчезар Богданов

Скокът в цените - първо при енергията и металите, после и в други индустрии

Снимка: архив Ройтерс

Кой как мери промените в цените е неизбежният дебат, които винаги тече паралелно на същинската дискусията за причините, последиците и очакванията за бъдещето. Последните статистически данни за промяната на цените на производител допълват картината на инфлационните процеси, които отчетливо се проявяват в последните месеци.

През септември общият индекс на цените на производител нараства с 2,4%, а в сравнение със същия месец на миналата година увеличението е с 20%. Обръщаме внимание на този индекс, защото той позволява по-пълно разбиране на протичащите процеси в икономиката, пише икономистът Лъчезар Богданов в свой анализ за Института по пазарна икономика (ИПИ).

Като начало, цените на суровини, материали, енергия, полузавършени изделия, машини и изобщо всичко, което се доставя от бизнес към бизнес, се променят под въздействие на различни фактори и с различна скорост в сравнение с цените, които домакинствата плащат при своето потребление. И това ни дава първото обяснение на често изказваните съмнения в последните месеци за надеждността на индекса на потребителските цени, изчисляван и публикуван от статистическите служби у нас и навсякъде по света.

Още по темата

От една страна, четем за рекорди в цената на някои стоки почти ежедневно, от друга, НСИ ни казва, че цените са нараснали с 4,8% за последните 12 месеца през септември 2021 г. Не че това е нисък темп, но нека оставим тази оценка за друг анализ. Важното е, че това, за което всички слушаме, не е останало скрито – може да не е проявено все още в цените на пазара на дребно, които плащат домакинствата, но се вижда съвсем ясно в данните за промените в цените на производител.

Увеличение от 20% средно за общия индекс е много висока стойност, особено след период на спад или минимална промяна в периода 2015-2019 г. – петте години до началото на пандемията доведоха до нарастване на цените на производител с общо 10%. Също в този индикатор виждаме и близо 40-процентното увеличение на цената на произвежданите и доставяни в страната газ, топлоенергия и електроенергия, дори с повече от 40% ръст на цените на основните метали, над 17% поскъпване на дървения материал, и т.н.

Графика 1: Промяна в индекса на цените на производител през септември 2021 г. спрямо средната стойност за 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на автора

Тук може би отново трябва да отбележим, че ако разглеждаме инфлацията като монетарен феномен, като атрибут на паричното предлагане и неговата динамика, то промените в цените на стоки, услуги, активи са негова последица и проявление. Промените в цените не стават равномерно във времето, а още повече е очевидно, че различните цени нарастват различно.

Популярно е да се следи и коментира общият индекс на ценовото равнище, било на производител или потребителски, фокусирайки се така върху средната промяна – а много важна всъщност е и промяната в относителните цени, тя именно дава сигнали на пазарните участници как да се адаптират към някаква промяна в икономическите фундаменти.

Ако следваме тази опростена рамка, глобално, в Европа и у нас виждаме поредица от промени. Първо, започват да растат цените на активите – финансови и реални. Това се наблюдава в експлозивното поскъпване на част от търгуемите публични компании в развитите икономики и в осезаемото нарастване на цените на недвижимите имоти на практика навсякъде.

Още по темата
Този процес започва много преди пандемията. През последната година пък виждаме осезаем ръст на цените на производител, като отново все още той е движен от някои ключови суровини и енергоносители. Потребителските цени едва отскоро и в много по-малка степен се увеличават – засега. Всъщност преливането е логично да премине, например така – по-високите цени на газ, ток, петрол, метали ще увеличат разходите на почти всички останали производства и услуги, макар и не в еднаква степен. С известно забавяне те ще предадат част от увеличението върху крайните цени – първо на някои стоки, после на останалите и на услугите.

В това опростено представяне на стопанското взаимодействие изглежда сме все още на първия етап от цялостния процес на „разливане“ на по-високите цени. И това ще виждаме в следващите 6-12 месеца – първо при цените на останалите бизнес сектори, после постепенно по отделни компоненти на потребителската кошница.

Разбира се, остава въпросът дали това ще е еднократно пренареждане – т.е. единичен скок, коригиращ натрупани вече в миналото макро дисбаланси – или ще отключи повтарящ се процес, който на практика предполага последователни години с постоянно нарастване на ценовото равнище. Още повече, че това явление отключва и нарастване на разходите за труд и кръгът става пълен. В този текст няма дори да опитаме да търсим отговор на този, иначе фундаментално важен, въпрос.

Графика 2: Промяна в индекса на цените на производител през септември 2021 г. спрямо средната стойност за 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на автора

Остава да проверим още една хипотеза – че този ръст е свързан с ниската база в резултат на тежко засегнатата глобална икономика през 2020 г. Действително, неочаквано бързото възстановяване играе своята роля, защото без увеличение на производството и потреблението едва ли може да обясним въпросните дисбаланси и „тесни места“ в предлагането от последните месеци. Затова изчисляваме промяната в индекса и при база средната стойност за 2019 г. – очевидно добра година и за България, и за голяма част от глобалната икономика.

Още по темата
Виждаме, че наистина общият индекс е с малко по-ниско нарастване – 17,6% за цялата индустрия. Но като цяло картината е сходна – 44% поскъпване при производството на основни метали, 39,3% ръст при енергията, вече 35,2% ръст при металните руди. Отчетливо висок ръст има при химическите и пластмасовите изделия, дървения материал и преработените продукти, храните, металните изделия. Същевременно за много индустриални стоки промяната е ограничена – това е валидно за машиностроенето, автомобилното производство, облеклата и текстила, електрониката и др.

Част от обяснението е, че в много дейности разходите за тези суровини и материали, които рязко поскъпнаха, са с относително нисък дял, а същевременно технологични подобрения позволяват общо увеличение на производителността и ефективността, така че да се задържат цените. Независимо от това обаче някакво „преливане“ от останалите сектори ще има и това потенциално ще увеличава цените и за тяхната продукция, дори ако рязкото поскъпване при енергията и базовите метали се овладее.

По статията работи: ИПИ
Още по темата: България инфлация

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

1
 
6
 
5
ing5rov до: zelka007
преди 1 месец
масур дебел за тебе , кранто магистрална ...
5
 
3
 
4
zelka007 до: дядя Вова
преди 1 месец
дядя вова , ми печатайте рубли бре ... :))) ...
9
 
2
 
3
zelka007 до: ivanrog
преди 1 месец
потреблението , дето намалява и при задържани ценови нива , дори е възможно и при намаляващи крайни цени пак да намалява , се дължи на увеличени цени за крайно потребление на основни стоки и услуги . а те са с ниски маржове и там няма еластичност - хляб , вода , яйца , млечни продукти ... нема как да не се пипа цената щото е изпилено всичко по веригата ... докато при поркането , дрогата (тютюн , захарни изделя) и дрехите , маржовете позволяват еластичност и затова може да си свидетел и на по-ниски цени дори ... а относно фалитите , ми тези дето са били на кантар , местото не им е в реалната икономика , фалират и отиват да запълват нискобюджетните работни места ... :))) ... празно нема откъм потребление ...
0
 
7
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Всъщност, прехвърлянето на производствената инфлация не е задължително. Вариант едно и явно желан е точно това - поскъпнали суровини - производствена инфлация - инфлаци на потребителските стоки. НО има и вариант две, който наблюдавам в някои сектори - невъзможност за прехвърляне на производствената инфлация към потребителска, поради различни причини - намаляване на потребление и/или натрупани запаси през 2020, а това съответно води към фалити, които допълнително намаляват потреблението. Кой от двата варианта ще е преобладаващ, защото ще вървят успоредно, е основният въпрос.
0
 
6
 
1
преди 1 месец
Промените в цените не стават равномерно във времето, а още повече е очевидно, че различните цени нарастват различно, пише икономистът Лъчезар Богданов >>> Еее, в метрополията ще напечатат, ще изкярят, докато дойде до колониите - ще правим като вятъра..

Още от България
Ускорено лечение: Дентално здраве, но не за сметка на времето