Новата реформа за кохезионните разходи на Брюксел ще лиши ЦИЕ от 30 млрд. евро*

Брюксел планира да пренасочи над 30 млрд. евро европейско финансиране от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), орязвайки дела на Полша и Унгария от кохезионните разходи, като в същото време стимулира Гърция, Италия и Испания.

Предложените реформи на Европейската комисия (ЕК) за кохезионните средства в общ размер на 330 млрд. евро са един от най-значителните и противоречиви елементи на новия бюджет на блока за периода 2021-2027 г.

Според чернови документ, цитиран от вестник Financial Times, комисията преразглежда критериите си за преразпределение на средства. Това означава, че страните от Централна и Източна Европа ще бъдат ощетени със значително по-голяма сума от съкращението от 10% в реално изражение, предвидено за цялостната кохезионна програма.

Това обаче не са окончателни цифри, като данните все още са обект на разгорещени дебати в рамките на ЕК.

Междувременно ЕК представи днес предложенията си за размера на средствата за сближаване в бюджета на ЕС за 2021-2027 година. Те предвиждат България да получи по това перо 8,9 милиарда евро по цени от тази година, съобщава БТА.

Според черновата на днешната среща финансирането за Полша ще бъде съкратено с 23%. В парично изражение това е намаление от около 19,5 млрд. евро в сравнение с предходния програмен период 2014-2020 г., когато страната получи общо 83,9 млрд. евро по цени от 2018 г.

В същото време Унгария, Чехия, Естония и Литва са застрашени от съкращение в размер на 24% - максимумът, който една държава може да загуби, преди да се активира т. нар. предпазна финансова мрежа на ЕК.

На този фон южните страни, ударени най-силно от финансовата криза, наблюдават увеличение или запазване на обема средства, дори и при цялостно намаление на кохезионните фондове.

За Испания увеличението е от 5% до 34 млрд. евро, за Гърция – 8% до 19,2 млрд. евро, а за Италия ръстът е от 6,4% до 38,6 млрд. евро. Увеличаването на финансирането за Атина беше ограничено до максимум 8%.

Новите критерии за финансиране означават, че по-голяма част от съкращаването на кохезионните средства между 2021-2027 г. ще бъде понесено от страните в Централна Европа, които се възползваха в голяма степен от програмата след разширяването на съюза на изток след 2004 г., посочва още Financial Times.

Общо балтийските страни и четирите централноевропейски държави, известни като Вишеградскта четворка, губят 37 млрд. евро в рамките на следващия бюджетен период. В същото време Португалия, Испания, Италия, Гърция и Кипър получават увеличение от от 3,7 млрд. евро.

Замразяване на обема финансиране след отчитане на инфлацията има и в някои северноевропейски страни като Белгия, Швеция, Дания и Холандия.

В същото време комисията ще позволи на повече региони с индустриални затруднения да имат достъп до по-голяма финансова помощ. Също така кохезионни средства няма да бъдат предоставяни само на базата на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Сред новите критерии ще са още младежкта безработица, нива на образование, имиграция в периода 2014-2017 г., количества въглеродни емисии и др.

при изчисляване на кохезионни средства на глава от населението аблтийските страни и тези от Централна Европа остават едни от най-големите бенефициенти на европейски средства. Така например Словакия и Латвия ще продължат да получават около 300 евро на човек през следващия програмен период, което е три пъти повече от сумата за гражданин на Италия.

*Информацията е актуализирана към 17:30 ч.