Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Водят ли прогресивните данъци върху дохода до по-малко неравенство?

Подоходното неравенство не е задължително лошо, когато е следствие от личните усилия, пише Десислава Николова

Водят ли прогресивните данъци върху дохода до по-малко неравенство?

Снимка: Архив Ройтерс

Последните години основните международни институции – МВФ и Световната банка, все повече насочват и аналитичната си работа, и програмите си към борба с подоходното неравенство. Причината е прозаична – предишната цел за изкореняване на крайната бедност в глобален план вече е на път да бъде постигната и е нужна нова цел. Такава бе намерена в лицето на подоходното неравенство, като последните години все повече енергия и внимание се отделя на него и от страна на Европейската комисия.

Още по темата

Тук няма да коментираме целта за намаляване на неравенството сама по себе си. Само ще кажем, че подоходното неравенство не е задължително нещо лошо, особено когато е следствие от личните усилия на индивидите.  Ако няма неравенство в доходите, тогава няма да има и стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, разбира се, е равнозначно на социализъм и води до крах на икономиката, рано или късно, пише главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Съвсем друг е въпросът с подоходното неравенство, което се дължи на неравенство във възможностите – т.е. стартът пред различните индивиди не е еднакъв и това предопределя и различните резултати в доходите и условията на живот по-късно. За разлика от спорния въпрос за борбата с подоходното неравенство, сближаване на стартовите условия и намаляване на неравенствата във възможностите е цел, която среща широка подкрепа в повечето развити общества.

Някои международни изследователи и национални правителства се фокусират само върху неравенствата в доходите и търсят такива политики, които да ги намалят, без оглед на причината за тези неравенства – неравен старт (т.е. условия отвъд контрола на индивидите) или недостатъчни лични усилия. Мисленето за възможните мерки обикновено опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, така и социалните трансфери.

Що се отнася до данъчните мерки, все по-често се срещат препоръки за въвеждане на прогресивно облагане на личните доходи, при това достатъчно стръмно такова, с цел намаляване на подоходното неравенство. Съответно една от основните „линии на атака” на адвокатите на тези политики е именно пропорционалното облагане на доходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на настоящия материал.  

Оказва се, че това разбиране за „борбата с подоходното неравенство” с помощта на данъчната политика е фундаментално погрешно. Бърз поглед към един от най-популярните индикатори за подоходно неравенство, коефициентът Джини, в ЕС показва защо това е така.

Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) данъци върху доходите в ЕС имат същото неравенство на доходите – а в повечето от последните десет години дори по-ниско – от страните с прогресивни данъци върху доходите. Това се вижда ясно, ако се съпостави средният коефициент Джини за разполагаемия доход след данъци за страните с плоски данъци върху доходите с този за страните с прогресивна скала на облагане на доходите (виж графиката по-долу).

В ЕС към момента с плосък данък върху доходите са Естония, Литва, Унгария[1], Румъния, Чехия и България. До 2017 г. (последната година, за която има данни) и Латвия е в лагера на страните с плосък данък. Простата средна от Джини коефициентите във всяка от групите показва, че между двете групи дефакто няма разлика в подоходното неравенство що се отнася до доходите след данъци[2]. В този смисъл, апелът за премахване на плоските данъци върху личните доходи и замяната им с прогресивни с цел свиване на неравенството не почива на никакви доказателства и съответно не може да се очаква да намали подоходното неравенство.

Данъчната история на България също потвърждава това наблюдение. В България плоският данък върху доходите на физическите лица е въведен през 2008 г. До 2007 г. в страната има прогресивно подоходно облагане. От графиката по-долу е видно, че през 2008 г., когато е въведен плоският данък, всъщност неравенството леко намалява, от 50,4 на 49,7. Още по-сериозно намаление следва и през 2009 г., когато се подават декларациите за доходите от 2008 г. и се плащат данъците върху тях. Съпоставката между двата периода[3] – на прогресивно и на пропорционално облагане на доходите в България – също не показва някаква зависимост между „плоскостта” или „прогресивността” на облагане, от една страна, и неравенството, от друга. 

Предвид това няма как да се твърди, че конкретният режим на облагане на доходите има някакво директно, още по-малко решаващо влияние върху подоходното неравенство.  В случая на България изглежда, че икономическият цикъл и процесите на пазара на труда имат далеч по-голям ефект върху неравенството – от горната графика се вижда, че по-отчетливият ръст на неравенството започва от 2013 г., когато са и първите признаци за възстановяването на пазара на труда от кризата.

Възможно обяснение за това може да се търси в секторите, които изиграха ролята на двигатели на растежа след кризата, а именно ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои браншове на преработващата промишленост. В тези сектори заплатите нараснаха с бързи темпове, което разтвори ножицата между доходите на работещите в тези сектори и заетите в други икономически дейности. Така например, разликата между заплатите в ИТ индустрията, която е и най-добре платена в страната, и тези в туризма (с най-ниските средни заплати) се увеличи от 3,7 до 4,1 пъти само за петте години между 2012 и 2016 г.

Ако трябва да обобщим, данъчните политики по отношение на доходите на физическите лица и по-конкретно изборът между плосък и прогресивен данък очевидно нямат никакво влияние върху подоходното неравенство, поне в рамките на ЕС.

Предвид това насочването на борбата с неравенството към данъчната политика и нейните инструменти би било погрешно и би противоречало на доказателствата, изложени по-горе. Това се отнася и до идеите за замяна на пропорционалния подоходен данък (там, където го има) с прогресивен – такава стъпка ще има своите последствия, но със сигурност няма да намали неравенството. За това говори както сравнението между европейските страни с пропорционално и с прогресивно облагане върху доходите, така и личната данъчна история на България.

––––––––––––––––––––––––––––

[1] Унгария въвежда плосък данък върху доходите през 2011 г., затова и в горната графика е в лагера на страните с прогресивно облагане до 2011 вкл. (тъй като данните за изчисление на Джини коефициентите са от Статистиката за доходите и условията на живот на Евростат и се отнасят за доходите предходната година).

[2] които включват облагането на доходите на физическите лица и осигуровките

[3] Най-ранната година, за която Евростат публикува тази серия, е 2006 г. – преди това данните не са съпоставими по методологически причини.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (9)

2
 
0
 
9
cokrat1 до: lozkhris
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Социалната помощ при трайна безработица е неизбежна. Богати са държавите им...могат да си го позволят. И, у нас има вече предостатъчно пари за да се повишат помощите при трайна безработица....но, това тепърва предстои...дано на следващите избори спечели ..правилната партия , за да можем и ние постепенно да се доближим до съвременна цивилизована държава...което ще рече ...добра социална държава. Това не е социализъм...а, капитализъм с човешко лице.
0
 
2
 
8
cokrat1 до: Императорът
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
1000 лева коциална помощ е пълна глупост ..."дуче"....посочи си източника...или си го изсмукал от пръстите си....
1
 
18
 
7
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Разбира се, че не. Подоходното облагане е зса свръхбогати държави, като дори там се преминава към някакъв уродлив вид социален комунизъм, който в един момент престава дори да изглежда справедлив. Пример - Канада, Австралия, някои европейски държави. Вземаш по 40% и нагоре от работещите, уж там ги осигуряваш и им показваш красиви градинки и улици, а радаваш помощи на търтеии наричаш това "социална политика". В Австралия се запознах преди много години с един македонец, който живееше там от 20 години и не бепе работил и един ден! Живурка си човечецът с 800 долара на месец в едно стаиче, което също държавата му плаща и щрака с пръсти... Колко раздава Канада на пришълци няма да коментриам, нито Германия... там нещата са известни на всички...Вместо да стилулира с тея пари раждаемостта на собствения си народ и нация....
3
 
22
 
6
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Нормално е да се увеличава неравенството... вдигането на данъка върху дохода е все едно да се пречи на малките да станат големи, бедните да станат богати.. Едно е човек с милиони собственост да печели 1000 лева на месец.. друго е човек без собственост да печели също 1000 лева.

Неравенството може да се намали само ако се облага не дохода, а собствеността и така да се финансира инфраструктурата.. а не с данъци върху доходите или данъци върху потреблението... щото те пак облагодетелстват богатите.. т.е. увеличават неравенството.
2
 
6
 
5
khao до: studioaa
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Още от най-древни времена до Адам Смит и класическата икономика на 18 век е идентифицитан най-големият източник на неравенство и това на са данъците, а фиатните пари.
----
леле, боже вземи си версиите !!! и тогава някъде са установили и че ядрените оръжия са заплаха докато са цъкали на новия си Ай-фон

Още от Европа
Прокуратурата разследва бивш ръководител в Deutsche Bank за пране на пари